Читаем Юлиан полностью

Приск: Персийците отприщиха речните бентове на юг от нас и загубихме един ден, тъй като се наложи да използуваме лодки и салове, за да преминем многобройните блата, образувани от разлялата се река. Цялата околност се бе превърнала в огромно тресавище. Най-яркият ми спомен е как, докато газех през калните води, по краката ми се впиваха грамадни, жадни за кръв пиявици.

Юлиан Август 7 май

Майозамалха. Лагер. Подготовка за обсада. Засада. Предателство?

Приск: След три дни стигнахме до Майозамалха, друг важен град с високи стени. Там Юлиан се разположи на стан.

„Засада“ се отнася до случилото се нея вечер. Юлиан и няколко разузнавачи оглеждали външните стени, за да открият слаби места. Както вървели под стените, десетина персийци се измъкнали от града през една вратичка, пропълзели до Юлиан и разузнавачите и неочаквано ги нападнали. Двама от тях се нахвърлили върху Юлиан. Той убил единия, а от другия се защитил с щита си. За няколко минути персийците били избити и Юлиан се завърна в стана, щастлив като момче, с оръжието на убития персиец като трофей.

„Предателство?“ Как ли са узнали персийците за разузнавателната му обиколка? Юлиан знаеше, че войската му гъмжи от шпиони, а освен това имаше и много врагове. Той подозираше, че се касае за предателство, и беше прав.

Жителите на Майозамалха отказаха да се предадат. И Юлиан се приготви за обсада. Сега вече се боеше от персийската войска, която, както се предполагаше, се събирала точно на юг от Ктесифон. За по-голяма сигурност той заповяда да се издигне двойна ограда около стана ни.

Юлиан Август 8 май

Конница, предвождана от великия везир, нападна обоза ни в палмовите горички. Не дадохме жертви. Персийците имаха убити. Бяха отблъснати и пропъдени. Околността е много гориста и пълна с потоци и езерца. Винаги съм смятал, че Персия е пустиня. Колко бих желал да имам свободно време и като Херодот да опиша този край на света! Толкова е красив! Изобилие от финикови палми и плодни дървета. Нивите са жълто-зелени от младото жито. Тазгодишната реколта ще бъде добра, и то наша!

Особено интересни ми се виждат находищата на нефт — тази мазна течност, която извира от земята и може да гори. Сутринта заповядах да запалят едно такова езерце. Огнен език се издигна до небето. Единственият начин, по който може да се потуши огънят, е да се покрие с дебел пласт пясък; иначе ще гори с години. Оставих нефта да гори като жертвоприношение на Хелиос.

Доведоха при мен няколко пленника от тазсутрешното нападение. Това са особени на вид същества и аз ги разгледах доста внимателно, като си припомних за един от трибуните, който неотдавна показа на войниците си труп на персиец с думите: „Погледнете от какво сте се бояли! Това е персийският демон с бронзови ръце и от устата му излиза пламък!“ След това им показа трупа на едно крехко създание, по-скоро момче, отколкото мъж.

Приск: Обикновено, когато в исторически текстове се предават речи, никой не очаква да се повтарят дословно същите думи. Думите на Валентиниан, които по-горе предадох, обаче са съвсем точни, защото, докато той говореше, си вземах някои бележки, които сега използувам за този коментар. А ето че Юлиан, преди да е изтекла и една седмица, вече променя текста. Историята е сбор от празни приказки за събития, истината за които се губи още докато те се развиват. Поднасям ти тази изтъркана мисъл без коментарии, но това е истината!

Юлиан Август 8 май

Персийците, които разпитах, бяха от конницата. Те са дребни, жилави и с оловносив цвят на кожата. Ормизда служеше като преводач. Макар да смятаха, че веднага ще ги убием, нямаха вид да се боят. Един от тях говореше от името на всички и изля цял поток от думи. Когато накрая се задъха, попитах Ормизда какво бе казал.

Ормизда сви рамене.

— Типичен персиец — отговори той, засега в „гръцко“ настроение. — Надява се да се задавим от гордост, месецът да падне върху войската ни, та да я смаже, и племената в пустинята да се надигнат чак от Индия и Китай, за да ни изколят. Персийците винаги са склонни да преувеличават в речта си, особено в метафорите си.

Изсмях се. Открай време персийската реторика ми се е виждала по-скоро забавна. Характерно е за източните народи, че винаги си служат с извънредно пищни и надути фрази. Дори дипломатическите им послания често са неразбираеми заради прекалената си образност, която напомня на Пиндар.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 великих интриг
100 великих интриг

Нередко политические интриги становятся главными двигателями истории. Заговоры, покушения, провокации, аресты, казни, бунты и военные перевороты – все эти события могут составлять только часть одной, хитро спланированной, интриги, начинавшейся с короткой записки, вовремя произнесенной фразы или многозначительного молчания во время важной беседы царствующих особ и закончившейся грандиозным сломом целой эпохи.Суд над Сократом, заговор Катилины, Цезарь и Клеопатра, интриги Мессалины, мрачная слава Старца Горы, заговор Пацци, Варфоломеевская ночь, убийство Валленштейна, таинственная смерть Людвига Баварского, загадки Нюрнбергского процесса… Об этом и многом другом рассказывает очередная книга серии.

Виктор Николаевич Еремин

Биографии и Мемуары / История / Энциклопедии / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
1917 год. Распад
1917 год. Распад

Фундаментальный труд российского историка О. Р. Айрапетова об участии Российской империи в Первой мировой войне является попыткой объединить анализ внешней, военной, внутренней и экономической политики Российской империи в 1914–1917 годов (до Февральской революции 1917 г.) с учетом предвоенного периода, особенности которого предопределили развитие и формы внешне– и внутриполитических конфликтов в погибшей в 1917 году стране.В четвертом, заключительном томе "1917. Распад" повествуется о взаимосвязи военных и революционных событий в России начала XX века, анализируются результаты свержения монархии и прихода к власти большевиков, повлиявшие на исход и последствия войны.

Олег Рудольфович Айрапетов

Военная документалистика и аналитика / История / Военная документалистика / Образование и наука / Документальное