Юлиан

Така завърши бракът ми. Изпратиха тялото на Елена в Рим, където тя бе погребана в мавзолея на сестра си Констанция заедно с нашия син. Не забравих да наредя да сменят керемидите на вилата. Елена умря на четиридесет и две години. Аз бях на двадесет и осем. На следния ден след смъртта й дадох обет на Кибела да остана безбрачен, като благодарствена жертва за нейната неизменна благосклонност.

XV

На 6 ноември 360 година празнувах петата годишнина на цезарството си или както го наричат римляните, квинквенала си.

Смятах, че това събитие трябва да отпразнувам особено тържествено. Добре е известно, че ненавиждам всички зрелища по хиподрумите, независимо от това дали са надбягвания, гладиаторски игри или бой с диви животни. Но когато човек заема високо положение, има известни неща, който трябва да прави, и устройването на зрелища е едно от най-важните. Ако състезанията минат успешно, ставаш любимец на народа. Не са ли успешни, оставаш непопулярен. Цялата работа е в това. Въпреки че много пъти съм проклинал консулите от ранната република, които са започнали тези скучни и скъпи зрелища, винаги върша онова, което се очаква от мен и което наличните ми средства ми позволяват. Казаха ми, че игрите във Виенна минали успешно — лично аз не съм в състояние да съдя за това. Ходех на тях колкото е възможно по-рядко. Но когато присъствувах, обличах се като император. Носех тежък златен венец, с който вече свикнах. (Пред себе си се оправдавам, че е символ на слънцето, което е божество.) Тази година видът ми наистина беше съвсем императорски. Дори Орибазий беше доволен; не можеше да търпи старата пурпурна панделка, която обикновено носех на обществени места. „Приличаш на учител в гимнастическа школа!“ — недоволствуваше той.

Констанций и аз си разменихме учтиви писма по повод смъртта на Елена. През декември ми съобщиха, че той се оженил за една антиохийка на име Фаустина. Поздравих го по този случай. Междувременно и двамата се готвехме за гражданска война.

Няколко знаменателни неща се случиха през този декември. Един следобед, както се упражнявах с щит и меч (почти ежедневно правя това, защото много късно почнах да изучавам военно изкуство и трябва да се занимавам повече от другите, за да заякнат мускулите ми и да науча тънкостите на боя), щитът се откъсна както от дръжката си, така и от каишката за хващане и шумно падна на земята пред петулантите, с които се упражнявах. Преди някой да може да изтълкува това като лошо предзнаменование, аз извиках високо: „Вижте — и показах дръжката, която стисках, каквото държа, — остава в ръката ми!“ Изтълкуваха това, че ще задържа Галия каквото и да стане. Но аз сам бях озадачен, докато една нощ ми се присъни, че отново виждам духа — пазител на Рим. Той дойде при леглото ми и ясно изрече в стихове:

Когато Зевс достигне благородния Водолей
и Сатурн дойде на двадесет и пет градуса от Девата,
тогава Констанций, цар на Азия, от сладкия тоз живот
със скръб и болка ще се раздели.

Не можеше да се очаква по-ясно пророчество от боговете. На сутринта казах на Орибазий и той на свой ред извика Мастара, най-добрия от етруските астролози, който направи хороскоп на Констанций и намери, че императорът наистина ще бъде мъртъв след няколко месеца. Дори определи месеца — през юни 361 година. Но въпреки небесните уверения не се осланях на това и продължих да се готвя за война.

Харесвах Небридий, преторианския префект, въпреки че той не ме обичаше по същата причина, поради която аз го уважавах: верността му към Констанций. При все че бе верен на императора, Небридий не заговорничеше срещу мен. Затова му позволих да изпълнява официално функциите на преториански префект, но нищо извън това. И въпреки приятелските ни отношения той непрестанно търсеше начин да ми направи клопка. Най-после измисли как да ме постави в крайно неудобно положение.

На 6 януари галилеяните празнуват някакъв празник, който те наричат Богоявление. Това е денят, когато се смята, че Назарянинът бил кръстен. Подозирайки, че не обичам галилеяните, Небридий оповести из града, че ще присъствувам на черковната служба на Богоявление във Виеннската костница — новата базилика, току-що изградена с многобройните дарения, които Елена бе направила на владиците. Побеснях, но не смеех да проявя гнева си. За съжаление на Орибазий му беше забавно, като гледаше в какво затруднено положение съм изпаднал.