Гладният призрак

Пред тях беше входът на станцията на метрото „Джордан“ и той реши там да остави таксито. Предната кола даде сигнал, че задминава спрелия мерцедес и Хауълс също включи мигач. Колите вдясно обаче нямаха намерение да ги пуснат, шофьорите като че ли нарочно караха броня до броня, вперили поглед напред. Колата отпред успя да се вмъкне между един пикап и микробус и той се опита да направи същото. В този миг светлините за задна скорост на мерцедеса блеснаха в бяло до присвяткващите жълти мигачи.

— Какво, по дяволите, прави тоя? — извика Хауълс.

Дуган се наведе напред да види какво става и в същия миг голямата кола подскочи назад към тях. Патрик изкрещя и се хвърли на седалката. Хауълс хвана ръчката на вратата, но разбра, че няма да има време да я отвори, и бързо залегна върху предната седалка. Ръчната спирачка се заби в корема му, той вдигна крака от педалите и притисна колене към гърдите си.

Мерцедесът блъсна предницата на таксито, счупи фаровете и смачка бронята. От удара Хауълс остана без дъх. Тънките ламарини на тойотата се огънаха без особена съпротива под масата на голямата немска кола. От радиатора със съскане започна да излиза пара, но мерцедесът продължи да бута таксито назад. Шофьорът на Нгъ не сваляше крака си от педала на газта. Чу се втори удар, задницата на таксито се блъсна в колата отзад. Мерцедесът спря. От предницата на таксито течеше вода, наоколо се въргаляха парчета ламарина. Смачканата кола се тресеше като умиращо животно. Дуган се надигна и се огледа замаян. Реакциите му бяха забавени от погълнатите хапчета и удара.

От тротоара надничаха изплашени лица: беззъба старица със сива коса, млада двойка с еднакви тениски и избелели джинси, един мъж в сив раиран костюм и мобилен телефон в ръка, младеж с голи гърди и бутилка минерална вода на рамо. Всички гледаха катастрофата с широко отворени очи. Патрик усети мириса на бензин и внезапно си представи как двамата с Хауълс избухват в пламъци. С нарастващо чувство на паника бутна лявата врата, но тя беше смачкана от удара и не се помръдна. Той се премести към другата страна на колата. Краката и ръцете му бяха омекнали и сякаш изтръпнали. Хауълс изпъшка на предната седалка, а после се вдигна, като се хвана за кормилото. Ритна вратата си, отвори я и се изтърколи на пътя. Изправи се и видя, че от мерцедеса излиза мъж с пистолет в ръка.

— Не мърдай! — извика Томас и насочи пистолета към гърдите на гуейлото. Държеше го здраво с двете си ръце. Намираше се най-много на осем крачки от Хауълс и знаеше, че в никакъв случай не би пропуснал мишената си.

— Стана катастрофа, сър — обади се Чан. — Таксито удари колата пред него.

Лей измъкна глава през прозореца тъкмо навреме, за да види как един добре облечен китаец заплашва с пистолет шофьора на таксито. Дуган, облечен само по къси панталони, се измъкваше със залитане от колата. Полицаите в тойотата извадиха оръжията си. Единият излезе на улицата и подпря ръката с пистолета на покрива на колата, а другият приклекна зад вратата на шофьора. Сержантът изскочи от роувъра и също извади пистолет, като заповяда и на другите двама да се приготвят. Лей остави оръжието си в кобура. Имаха достатъчно огнева мощ. Пешеходците се разпищяха и се разтичаха да се прикрият. За полицаите от Хонконг се знаеше, че първо стрелят, а после питат.

— Хвърли оръжието — изкрещя Лей. — Хвърли оръжието или ще стреляме.

Върху лицето на Томас се изписа изненада и ръката му трепна. Хауълс се извърна да погледне кой се намеси и също изглеждаше изненадан, когато видя толкова много полицаи само на метри от себе си. Дуган се обърна последен и едва не падна, когато видя Лей. Коремът му се тресеше над късите панталони. „Сякаш е пиян“ — помисли си главният инспектор. Патрик отвори уста да каже нещо, но отново я затвори. От устните му течаха лиги и той вдигна ръка, да се избърше.

— Хвърли оръжието. Последно предупреждение — извика Лей.

Хауълс отстъпи вдясно, за да остави замаяния англичанин между себе си и полицаите. Мина зад него и извади ножа от вътрешния джоб на якето си. Хвана го с ранената си ръка и вдигна ножа към шията му с лявата.

— Не мърдай, Дуган. Иначе, кълна се в Бога, ще те убия — прошепна той.

Дръпна го към таксито. От удара капакът на багажника се беше вдигнал и Дуган видя вътре тялото на мъж със странно извита глава и мокро петно отпред върху панталона. Нямаше откъде да се измъкнат, а Хауълс не искаше да се приближава до ченгетата. Дръпна пленника си назад, опитваше се да се изтегли към станцията на метрото. Това го приближи до Нгъ, което също не беше приятно. Патрик започна да хленчи, ножът беше притиснат здраво към шията му. Англичанинът изкрещя да млъкне.