Гладният призрак

Пред бюрото на пазача, заспал с глава върху скръстените си ръце, се намираха редиците с пощенски кутии. По една за всеки апартамент. Дуган отвори своята. Сметката за електричеството и редовното писмо от компанията за кредитната му карта. И една пощенска картичка с изглед на хотел „Ориентал“ в Банкок. Най-добрият хотел в света, който се издигаше на брега на река Чао Прая. Никога не беше отсядал там, но веднъж беше пил в бара. На гърба бяха написани неговото име и адрес. Не можа да познае почерка. Но вляво от адреса имаше нещо, което накара сърцето му да подскочи. Не бяха думи. Само едно набързо изрисувано цвете.