Единствена любов

Вярно, че се бе смутил сериозно от тази своя друга идентичност. Беше все едно да хвърля две различни сенки на земята. Като че тялото му беше осветявано от два различни източника на светлина. Макар това отвратително варварско поведение да противоречеше на чувствителността, възпитавана у него, той знаеше, че то е част от една по-висша цел, на която беше създаден да служи. И го беше спасявало неведнъж... От останалите в лагера, целящи да го наранят, и от онези, които желаеха смъртта на всички им. Предполагаше се, че Блъдлетър е техен уорд, но той се държеше по-скоро като враг с тях, въпреки че ги обучаваше на изкуството на войната.

Или може би именно такава беше целта. Войната беше нещо грозно, откъдето и да я погледнеш, независимо дали се подготвяш за нея или си пряк участник.

Обучението на Блъдлетър беше брутално и садистичните му заповеди изискваха действия, в които Дариъс нямаше желание да се включва. Той, разбира се, винаги надделяваше в стълкновенията между трениращите, но не вземаше участие в изнасилванията, представляващи наказанието за победените. Беше единственият, чийто избор се зачиташе. Блъдлетър го беше предизвикал веднъж заради отказа му и в отговор той едва не го беше пребил, така че онзи повече не повдигна въпроса.

Загубилите от Дариъс, което включваше всички обитатели на лагера, биваха наказвани от други и в тези моменти, когато всички бяха заети да наблюдават зрелището, той най-често намираше утеха в дневника си. В момента дори не искаше да хвърли поглед към главния лагерен огън, където се провеждаше една от наказателните акции. Ненавистно му беше, че той е причината отново да се случва нещо подобно. Но нямаше избор. Трябваше да тренира, да се бие и да побеждава. А резултатът на това уравнение се определяше от законите на Блъдлетър.

До ушите му достигнаха радостни възгласи и доволно сумтене. Звукът предизвика болка в сърцето му и той затвори очи.

Изпълняващият наказанието вместо Дариъс беше зъл мъж, много подобен на Блъдлетър. Той редовно се заемаше с тази задача и се наслаждаваше на предизвиканата от него болка и унижение с пълна сила.

Но може би нещата нямаше да продължат така още дълго. Или поне това важеше за Дариъс.