Допустим риск

Марк и Джордж се спогледаха. Джордж кимна и каза, че ще приключат дотогава с ремонта, стига тя да им даде простор на действие.

— Добре. Кога можете да започнете?

— Незабавно — отвърна Джордж. — Ако наистина държите да приключим до първи септември, се налага да започнем още утре.

— Работили сме много за баща ви — уточни Марк. — И тук ще се справим, както сме се справяли винаги досега. В цената ще включим материалите, съкратените срокове и печалбата.

— Дадено — съгласи се Ким с подновена решимост. — С ентусиазма си разсеяхте и последните ми задръжки. Какво ще се иска от мен, за да започнете?

— Ще започнем на устна уговорка — отговори Марк. — А ние ще имаме грижата да съставим договорите, които могат да бъдат подписани и по-нататък.

— Чудесно — рече младата жена. Протегна длан и двамата мъже скрепиха с ръкостискане споразумението.

Мъжете се заеха веднага да измерват помещенията с ролетката, а Ким излезе навън. Отдалечи се на петдесетина метра, обърна се и с преценяващ поглед се взря в къщата. Прекрасна беше, наистина. Най-неочаквано се запита как ли се е чувствала Елизабет, когато за пръв път е съгледала постройката и е дошла да живее тук — дали също се е вълнувала толкова много, радвала ли се е, дали сърцето и е трепнало от предчувствие, че няма да доживее в нея последните си часове… Ето как старите духове напомнят за себе си, помисли си Ким. Когато мислиш, че всичко в живота ти е ясно и подредено, внезапно те връхлита нещо. Нещо отвъдно, далечно, но и по странен начин близко.

Не знаеше колко време е стояла така — притисната от спомени, обзета от съмнения и изпълнена с решимост да разбули загадката. В един момент тръсна глава, сякаш да прогони някакво видение и се отправи обратно.

Върна се при Марк и Джордж и им каза, че ако им трябва, могат да я намерят в централната къща.

— Засега имаме предостатъчно работа — отвърна Марк. — Но утре ще се наложи да поговорим. Ще ми дадете ли телефона си?

Ким му написа и домашния, и служебния си телефонен номер. После излезе, качи се на колата и отиде в замъка. Бе решила да отдели малко време, за да се порови заради Елизабет из старите документи.

Отвори входната врата и я остави открехната, в случай че Марк и Джордж дойдат да я търсят. Вече в замъка се запита откъде ли да започне — дали от тавана или от винарската изба. Спомни си товарителницата от XVII век, която бе намерила в събота в избата, и си каза, че е по-добре да се върне там.

Мина през балната зала, прекоси и трапезарията и отвори тежката дъбова врата. Докато слизаше по гранитните стъпала, чу как вратата се захлопва с глух трясък зад гърба и.

Закова се на място. Най-неочаквано си даде сметка, че сега, когато Едуард не е с нея, е съвсем различно да е сама в огромната стара къща. Чуваше приглушено скърцащите и стонове. Обърна се рязко и погледна вратата с необяснимата уплаха, че се е залостила и сега е хваната като в капан в подземието. — Я не ставай за смях! — скастри се на глас младата жена. Но не успя да се отърси от тревогата. С несигурни стъпки се изкачи обратно по стъпалата. Облегна се на вратата и, както и беше очаквала, тя се отвори. Ким я остави още веднъж да се захлопне. Укори се, че е дала воля на развихреното си въображение, пак слезе във винарската изба и отиде в дъното. Тананикаше си, сякаш да увери самата себе си, че не се бои, но всъщност не и беше до песни. Колкото и да се опитваше да си вдъхва кураж, отново усети сковаващ страх. Въздухът в огромната къща беше спарен, притискаше дробовете и Ким едва си поемаше дъх. Вместо неподвижна тишина, напрегнатият и слух долавяше неясни шумове, сякаш нечие стаено присъствие витаеше в изоставения дом. Наложи си да не се поддава на паниката и с решителна стъпка се отправи към кантонерката с документите.

Почти веднага си даде сметка колко трудно ще и бъде да прегледа родовия архив. Документите сякаш нямаха чет. Всяко чекмедже бе задръстено с хартийки и се налагаше Ким да ги преглежда лист по лист. Много от тях бяха писани на ръка и се четяха трудно. Върху други беше невъзможно да се открие дата. Сякаш това беше малко, светлината на лампите беше съвсем мъждива. Ким реши, че за друг път, слиза ли във винарската изба, ще си носи допълнително осветление.

С надеждата да открие все пак някакъв ред, младата жена започна да отваря наслуки чекмеджетата — дано се натъкне на нещо по-старо. Първото откритие направи в чекмеджето на писалище, сложено до вратата за коридора.

Попадна на цяла връзка товарителници, прихванати с конец. Бяха писани на ръка, ала почеркът беше чист и четлив и всички носеха дата. Отнасяха се предимно за търговията с кожи, дървен материал, риба, ром, захар и зърно. Насред връзката стърчеше плик. Беше адресиран до Роналд Стюарт. Почеркът бе различен — небрежен и разкривен.

Ким отнесе плика в коридора, където светлината беше по-силна. Извади писмото и го разгърна. Беше от 21 юни 1679 година. Четеше се трудно.