Допустим риск

Джойс стана от шезлонга и излезе. Усмихната, Ким сложи телефонния апарат върху коленете си. Майка и непрекъснато я изумяваше. Беше ту самото въплъщение на самовглъбеността и вцепенението, ту в следващия миг преливаше от енергия и се запретваше да помага на другите. Ким интуитивно се досещаше какъв е проблемът: майка и просто скучаеше. За разлика от приятелките си не се занимаваше с благотворителност.

Докато набираше номера, Ким си погледна часовника и се опита да пресметне колко е часът в Лондон. Не че имаше някакво значение. Брат и беше нощна птица — работеше в малките часове, а през деня си отспиваше.

Брайън вдигна още на първото позвъняване. След обичайните любезни реплики Ким му описа какво е решила да прави. Брайън начаса я подкрепи, дори я насърчи. Според него било за предпочитане имението да не запустява. Държеше само на обзавеждането в замъка.

— Там няма да пипам нищо — обеща сестра му. — Ще те изчакам да се прибереш в Щатите.

— Става — съгласи се Брайън.

— Къде е татко? — поинтересува се младата жена.

— Отседнал е в хотел „Риц“.

— Ами Грейс?

— Защо изобщо питаш! — засмя се Брайън. — Прибират се в четвъртък.

Докато Ким се сбогуваше с брат си, майка и се приближи и мълком и връчи листче хартия с телефонен номер върху него.

— Кого да търся?

— Марк Стивънс — отвърна Джойс. — Очаква да му се обадиш.

Разговорът и с Марк Стивънс не трая дълго. Той предложи след половин час да се срещнат в имението — трябвало да види сградата, за да е в състояние да даде разумни съвети. Ким прие.

— Решиш ли да ремонтираш онази съборетина, поне ще си в добри ръце — отбеляза майка и, след като младата жена затвори.

— Ще тръгвам — рече Ким и скочи на крака. Въпреки усилията да не обръща внимание на Джойс бе усетила, че отново се дразни от нея. Притесняваше се, че майка и си вре носа във всичко. Спомни си как е накарала Стантън да я запознае с някого, понеже била скъсала с Кинард.

— Почакай, ще те изпратя — понечи да се изправи Джойс.

— Няма нужда, мамо — възпря я Ким, като едва скриваше раздразнението си.

— Искам да те изпратя — настоя по-възрастната жена. Тръгнаха по дългия коридор.

— Когато говориш с баща си за старата къща — подзе бавно Джойс, — ти препоръчвам да не отваряш дума за Елизабет Стюарт. Само ще се ядоса.

— Защо пък ще се ядосва? — учуди се Ким.

— Не се разстройвай. Просто се опитвам да запазя мира в семейството.

— Но това е смешно! — присви устни младата жена. — Не разбирам.

— Знам само, че Елизабет е произхождала от бедно селско семейство и е била родом от Андовър — поясни майката. — Дори не е членувала официално в църквата.

— Чудо голямо, какво значение има това днес! — възмути се дъщерята. — Най-ироничното е, че броени месеци след обесването някои съдебни заседатели и съдии са се извинили пред всички, понеже са осъзнали, че са качили на бесилото невинни хора. А ето, че цели триста години след лова на вещици ние дори отказваме да говорим за Елизабет. Глупаво е. И защо името и го няма в нито една от книгите?

— Очевидно, защото семейството не е искало — каза майка и. — Според мен роднините и не са я смятали за невинна. Затова и ние не бива да вадим на показ кирливите си ризи.

— Бабини деветини! — отсече Ким. Качи се на колата и потегли от Марбълхед Нек. Щом навлезе в самия Марбълхед, се видя принудена да намали скоростта — караше като фурия, тласкана от смътното чувство за обида. Докато подминаваше Къщата на вещиците в Салем, подреди мислите си и си призна, че въпреки предупрежденията на майка и, или може би тъкмо заради тях, любопитството и към Елизабет и лова на вещици става неудържимо.

Когато спря пред портата на семейното имение, видя, че встрани от пътя е паркиран форд бронко. Слезе от колата с ключовете за катинара на портата и в този момент видя как от форда излизат двама мъже. Единият беше набит и мускулест, сякаш всеки ден се поти над щангите. Другият също беше възтежък и като че ли бе останал без дъх само от това, че е слязъл от автомобила.

Набитият се представи като Марк Стивънс, а мускулестият — като Джордж Харис. След кратката размяна на любезности всички отново се метнаха в колите и не след дълго спряха пред изумителната сграда.

— Невероятно! — ахна Марк — беше като хипнотизиран от постройката.

— Солидна, много добре построена сграда — одобрително поклати глава и Харис.

— Сложно ли е да бъде обновена? — поинтересува се младата жена.

— Не е проблем — отвърна Марк. Погледна и Джордж, който също кимна.

— Ще стане за чудо и приказ — подкрепи го вторият мъж. — Няма да я познаете, когато привършим.

— Може ли да я ремонтирате, без да пострада историческата стойност на постройката? — попита Ким.

— Ама разбира се — отвърна Марк. — Ще скрием в мазето тръбите и електрическата инсталация за пристройката. Изобщо няма да ги виждате.

— Ще прокопаем дълбок ров — уточни Джордж. — Тръбите и инсталацията ще минават под съществуващата основа, за да не я нарушаваме. Ще ви посъветвам само да сложите в подземието циментов под.

— А дали може да стане до първи септември? — поинтересува се младата жена.