Домът на боговете

— Многоучени и августейши съдии — рече съществото, — аз, говорящият, не съм истинско живо същество. Аз съм въплътеният принцип на справедливостта. Просто исках всички да сме наясно с това. Нека кажа, че този Артър е типичен човек, който не знае докъде могат да доведат дребните му начинания. Съдии, не Артър е виновен, че се е възползвал от всички подвластни му средства, за да преодолее участта, заплашваща го на малката Земя, така самотен. Размислете, господа, над тежкото положение на този мъж, който, най-просто казано, е предприел глупава бизнес авантюра и заради нея го е заплашвал затвор. Вие, мъдреци, може да решите, че затворът не е кой знае какво и че Артър не е имал право да поставя Вселената под заплаха от унищожение заради собствените си егоистични цели. Бих оспорил това. Но дори и като го приемам, длъжен съм да изтъкна, че ответникът не е имат представа докъде ще го отведат неговите действия и поради това не бива да бъде обвиняван, тъй като не той е главният инициатор на собствените си действия.

— Чакайте малко — заговори прокурорът. — Умишленото унищожение на Вселената не е единственото обвинение. Има и още. Когато богинята Мелисент го е надарила със способностите на полубог, какво е направил той за нея в замяна? Отказал е да й даде единственото нещо, за което е копнеела тя. Любовта, в първичната й земна форма.

— Исках — обади се Артър, — но просто не можех.

— И все пак ние знаем, че желанието е баща на делото — сряза го прокурорът. — В този случай твоята неспособност е прикривала отказа ги да се посветиш на най-великото нещо на света между мъжа и жената или богинята. Всъщност, господа съдии, всичко при доктор Фен опира до неспособността. Когато му хрумва да оправи кашата, която е забъркал, какво прави той? Усложнява проблема, като се съюзява с покварен файл „ПОМОЩ“, за да осъществи своята промяна чрез забраненото фрактално измерение. А когато стражът на общественото добро, вселенският цензор, се опитва да го заличи, какво прави нашият Артър? Отказва и накарва помощния файл да го защити с цената на своя собствен живот.

— Хей, изобщо не съм молил файла за каквото и да било!

— Отказът на Артър да се подчини съсипа цензора, който оттогава не е същият. Освен това той започна голямата промяна, накарала колелото на равновесието да се завърти, а вас, многоучени богове и съдии, да оживеете, за да отсъдите резултатите.

— Ти изкривяваш всичко! — ревна Артър.

— Разказвам го така, както си беше, без твоите измамни опити да оправдаеш своята пасивност, егоизъм и обща инертност!

Един от съдиите прочисти гърлото си.

— Всичко е ясно. Твърденията на защитата ми се струват големи дивотии. В обобщен и цялостен смисъл, никой не е виновен за нищо. Но е също толкова вярно, в обобщен и цялостен смисъл, че всеки отговаря за всичко. Или не сте съгласен?

— Не и аз, Ваше благородие — отвърна адвокатът на подсъдимия. — Самият аз съм просто обобщена схематична фигура и съм тук с цел да кажа нещо в полза на ответника, да не би другият свят, чието съществуване ние смътно интуитивно усещаме, да си помисли, че това тук е незаконен процес, провеждан в интерес на отменения детерминизъм.

— Добре казано — отбеляза главният съдия. — Възражението ви е взето под внимание. — Той се обърна към Артър. — Подсъдими, изправете се пред нас.

В този миг Мелисент се надигна с пребледняло от тревога лице.

— Ще ми разреши ли съдът да говоря?

— Казвай — рече мрачно главният съдия.

— Знайте, господа, че аз съм богиня на любовта; името ми е Мелисент. В момента може би не приличам много на богиня на любовта — напоследък никак не ми беше леко, но това е вярно. Господа съдии, вие не сте чули всичко. Аз отритнах този мъж, когато той отказа да ме обикне, но от моя страна това бе грях на гордостта. В края на краищата, аз бях дошла при него в първоздания си вид, признат за „най-хващащ окото“ от поколения мои поклонници. Мислех си, че и за него ще е достатъчно добър. И когато той не се оказа такъв, когато той има дързостта да не ме обикне, аз се оттеглих сърдито. Но после получих добри съвети от няколко важни същества, включително и първичната богиня на любовта, Афродита.

Афродита, забулена, седеше в дъното на залата. Тя се изправи и се поклони.

Мелисент продължи.

— Тъкмо Афродита ме научи на онези съдбовни латински думи, които преди не знаех: De gustibus non disputandum. За децата и тъпаците сред публиката ще преведа, че това означава „За вкусовете не се спори“.

Последва почтителна тишина. Всеки се вслушваше — разкриваха се дълбоки тайни. Всеки се чувстваше добре от това, че е чул някой и друг латински цитат.

Тя се обърна с лице към Артър.

— Артър, какво ще кажеш за мен сега?

И Артър искрено отговори:

— Ти си най-прекрасното нещо, което съм виждал. — И тъй като се бе понаучил мъничко на хитринка, не добави „след Мими“.

Ръкопляскания в залата. Но съдиите зачукаха с чукчетата. Главният съдия заговори: