Документът на Матлок

Лоринг бръкна в чантата и извади плътна сребриста напечатана страница, срязана по диагонал като с назъбена ножица. Сребристото покритие беше зацапано от често пипане и имаше мазни, прашни петна. Приближи се до стола на Матлок и му я подаде. Кресъл стана и отиде при тях.

— Това е някакво писмо. Или известие. С цифри — каза Матлок. — Мисля, че е на френски… не, на италиански е. Не мога да го разчета.

— Отличен, професоре — рече Лоринг. — Смесица е от двата езика, без особени предпочитания към единия или другия. Всъщност това е писмената форма на корсиканския диалект. Използува се в южната, хълмистата част на острова. Подобно на етруския не се поддава на цялостен превод. Но кодовете, които се използуват, са толкова прости, че всъщност не са никакви кодове. Не смятам дори, че са замислени като такива: прекалено са малобройни. Тъй че това тук ни дава достатъчно сведения.

— И какви са те? — попита Кресъл и пое от Матлок странния документ.

— Най-напред бих искал да ви разясня как попадна у нас. Без това обяснение информацията е неразбираема.

— Говорете.

Кресъл подаде мръсния сребрист лист на Лоринг, който го отнесе при бюрото и внимателно го прибра обратно в чантата.

— Един куриер — това е човек, който обикаля определени места, източници на наркотици, и пренася инструкции, пари, известия и тъй нататък — напусна преди шест седмици страната. Всъщност той беше повече от куриер и стоеше доста високо в йерархията на разпространението на наркотиците. В действителност си караше отпуската по Средиземноморието и пътем изпълняваше някои задачи. Може би е проверявал капиталовложенията… Във всеки случай бил убит от планинци в местността Торос Даглари в Турция, където има обширни макови полета. Та той закрил там всички операции и последвала разправата. Звучи правдоподобно — средиземноморските полета се закриват повсеместно и се местят в Южна Америка… Този документ бил намерен скрит в дрехите на трупа. Както сами видяхте, минал е през доста ръце. Бил е предмет на много наддавания от Анкара до Маракеш. Най-после го е купил таен агент на Интерпол и те ни го изпратиха.

— От Торос Даг… как беше там… чак до Вашингтон. Голямо пътешествие е направила хартийката — отбеляза Матлок.

— И доста скъпичко ни излезе — допълни Лоринг. — Само че сега не е във Вашингтон, а е тук. От Торос Даглари до Карлайл, щата Кънектикът.

— Предполагам, че това не е случайно и означава нещо. — Сам Кресъл седна, като наблюдаваше неспокойно държавния служител.

— Означава, че информацията в документа засяга Карлайл.

Лоринг се опря на бюрото и заговори спокойно, без напрежение. Приличаше на преподавател, който обяснява на класа суха, но необходима математическа теорема:

— В документа се казва, че след три седмици, на десети май, ще има конференция. Цифрите са географските координати на Карлайл — дължина и ширина спрямо Гринуич, с точност до една десета. Самият документ идентифицира притежателя си като един от поканените. Всеки или има допълващата го половина, или е изрязан по шаблон, с който трябва да съвпадне — просто допълнителна мярка за сигурност. Липсва обаче точното местоположение.

— Чакайте, чакайте. — Гласът на Кресъл беше контролиран, но остър — той се вълнуваше. — Не избързвате ли, Лоринг? Давате ни несъмнено поверителна информация, преди да сте изложили исканията си. Управата на нашия университет не е заинтересована да бъде превърната в правителствен орган за разследване. Преди да навлезете във фактите, кажете какво искате от нас.

— Извинете, мистър Кресъл. Дадохте ми думата и аз се възползувам от това, но явно зле.

— Дяволски зле за опитен човек като вас.

— Почакай, Сам. — Матлок вдигна ръка от ръчката на стола. Внезапната враждебност на Кресъл му се видя неуместна. — Сийлфонт каза, че имаме право да откажем всичко, което поискат от нас. Ако упражним това си право, както вероятно и ще постъпим, бих искал да е в резултат на обмислена преценка, а не на сляпа реакция.

— Не ставай наивен, Джим. Получаваш поверителна или секретна информация и в момента вече си замесен. Не можеш да отречеш, че си я получил, не можеш да кажеш, че нищо не се е случило.

Матлок погледна към Лоринг. — Вярно ли е това?

— До известна степен, да. Няма да ви лъжа.

— Тогава защо трябва да ви слушаме?

— Защото е замесен тукашният университет, и то от години. Положението е критично. Толкова критично, че са ни останали само три седмици, през които да направим нещо въз основа на наличните сведения.

Кресъл стана от стола, пое си дълбоко дъх и бавно издиша.

— Създавате криза, без да ни дадете доказателства, и насилствено ни намесвате. Кризата отшумява, но документите сочат, че университетът е бил негласен участник в едно федерално разследване. Такъв беше случаят в университета в Уисконсин. — Кресъл се обърна към Матлок: — Помниш ли, Джим? Шест дни имаше бунтове в градчето. Половин семестър загубен за обяснения.

— Но тогава беше замесен Пентагонът — отбеляза Лоринг. — Обстоятелствата бяха съвсем различни.

— Смятате ли, че Министерството на правосъдието е по-лесно смилаемо? Прочетете някой студентски вестник.