Документът на Матлок

Сийлфонт се засмя.

— Причината е лесно обяснима. И тя не се ограничава само с колегите ми. Събрал съм за този институт повече пари с помощта на алкохола, отколкото със стотиците доклади, подготвени от най-добрите умове на финансовите среди. — Ейдриън Сийлфонт млъкна и се подсмихна повече на себе си, отколкото на мъжете в стаята. — Веднъж държах реч пред Организацията на университетските президенти. Когато започнаха да задават въпроси, попитаха ме на какво се дължат даренията за Карлайл… Страхувам се, че отговорих: „На онези древни народи, развили изкуството на ферментацията на гроздето…“ Покойната ми жена избухна в смях, но после ми каза, че съм върнал постъпленията във фондовете с десет години назад.

Тримата мъже се засмяха. Матлок раздаде напитките.

— За ваше здраве — рече президентът на Карлайл и скромно вдигна чаша. Тостът обаче беше кратък.

— Малко ми е неловко… Преди няколко седмици ми се обади началникът на мистър Лоринг. Покани ме да отида във Вашингтон за един въпрос от изключителна важност, засягащ Карлайл. Там ме осведомиха за нещо, което все още отказвам да възприема. Сведения, с които ще ви запознае мистър Лоринг. На пръв поглед изглеждат неопровержими. Но това е на пръв поглед. Слухове, безсмислени изявления — писмени и устни, изфабрикувани улики, които може би са лишени от съдържание. От друга страна, може и да съществуват известни основания. Именно затова се съгласих на тази среща. Трябва да подчертая обаче, че не мога да участвувам в нея. Нашият университет няма да участвува. Каквото и да стане в тази стая, ще го одобря само неофициално. Вие действувате като частни лица, а не като членове на факултета или служители на Карлайл. Ако наистина решите да действувате… А сега, Джеймс, ако и това не те уплаши, не знам кое ще те стресне.

Сийлфонт се усмихна отново, но смисълът на думите му беше ясен.

— Плаши ме — каза Матлок безизразно.

Кресъл остави чашата си и се наклони напред.

— Трябва ли да разбираме от това, което казахте, че не одобрявате присъствието на Лоринг тук? Нито онова, което той ще иска от нас?

— Това е спорен въпрос. Ако обвиненията му са подплатени с факти, естествено, че не мога да им обърна гръб. От друга страна, никой президент на университет в наши дни няма да сътрудничи открито с правителствено учреждение единствено въз основа на предположения. Ще ме извините, мистър Лоринг, но твърде много хора във Вашингтон са използували академичните среди за свои цели. Имам предвид по-специално университетите Колумбия, Бъркли, колежа в Мичиган, а и не само тях. Обикновените полицейски дела са едно нещо, проникването… е нещо съвсем различно.

— „Проникване“? Това е доста силна дума — отбеляза Матлок.

— Може и да е. Ще оставя термините за мистър Лоринг.

Кресъл взе чашата си.

— Мога ли да попитам защо сте се спрели на нас — на Матлок и на мен?

— И това ще бъде пояснено от мистър Лоринг. И все пак, Сам, тъй като аз отговарям за твоето присъствие, ще ти кажа какви са моите основания. Като декан си по-настроен на вълните на студентското градче от всеки друг… Освен това ще се усетиш, ако мистър Лоринг и колегите му превишат правата си… Мисля, че това е всичко, което трябва да кажа. Отивам на събрание. Тази вечер ще говори филмовият продуцент Строс и аз трябва да се появя.

Сийлфонт остави чашата си на подноса върху барчето. Тримата мъже станаха.

— Още нещо преди да тръгнете — каза Кресъл, смръщил чело. — Да предположим, че един от нас или и двамата решим, че не желаем да участвуваме в… работата на мистър Лоринг?

— Тогава откажете. — Ейдриън Сийлфонт се отправи към вратата на библиотеката. — Изобщо не се чувствувайте задължени — държа това да е пределно ясно. Мистър Лоринг разбира. Приятна вечер, господа.

Сийлфонт излезе във вестибюла и затвори вратата.

Трета глава

Тримата мъже останаха в стаята безмълвни и неподвижни. Чуха как се отвори и затвори външната врата. Кресъл погледна Лоринг.

— По всичко личи, че е ваш ред.

— Обикновено е така при подобни случаи. Но нека ви разкрия моето положение — то отчасти ще обясни тази среща. Първото, което трябва да знаете, е, че работя в Бюрото за борба с наркотиците към Министерството на правосъдието.

Кресъл седна и отпи от чашата си.

— Нали не сте пристигнали, за да ни кажете, че четирийсет процента от студентския състав употребява различни видове наркотици? Защото това не е ново за нас.

— Не, не съм. Допускам, че тези неща са ви известни. Всеки ги знае. Все пак не съм сигурен в процента. Струва ми се занижен.

Матлок допи питието си и реши да си налее още. Заговори, докато се приближаваше към обкованото с мед барче:

— Занижен или завишен, но в сравнение с другите студентски градчета нямаме основание за паника.

— Така е. Поне не в това отношение.

— Нима има и нещо друго?

— Доста неща.

Лоринг отиде до бюрото на Сийлфонт и се наведе да вдигне чантата си от пода. Очевидно държавният служител и президентът на Карлайл бяха разговаряли преди идването на Матлок и Кресъл. Лоринг сложи чантата на бюрото и я отвори. Матлок седна пак на стола си.

— Бих искал да ви покажа нещо.