Документът на Матлок

— Точно така, това е студентската ориентация. Главното е, че нито едните, нито другите купуват от доставчиците в Карлайл. От Нимрод.

— Вие обяснихте това. Хората на Нимрод не искат да бият на очи.

— Но те са тук. Използуват ги.

— Кой?

— Членове на факултетите и на техническия персонал — отговори Лоринг спокойно и прелисти една страница. — А това може да се окаже изненада. Мистър и мисис Арчър Бийсън…

Матлок веднага си представи младия преподавател по история и жена му. Бяха самото олицетворение на духа на „Айви Лийг“4 — високомерни, естетически издържани. Арчър Бийсън бе обхванат от академични амбиции, а жена му — съвършена факултетска дама, небрежно сексапилна, винаги възторжена.

— Те са на ЛСД.

— Велики боже! Никога не бих допуснал! Откъде знаете?

— Твърде сложно е да се впускам в обяснения, пък и сведенията са поверителни. Ще опростим: те, тоест той преди е купувал от един пласьор в Бриджпорт. Контактът бил прекъснат и Бийсън не се появи в друг списък. Но продължава да употребява. Смятаме, че се е добрал до връзката в Карлайл. Нямаме доказателства обаче… Ето още един.

Беше треньорът на университетския отбор по ръгби, преподаваше и физкултура. Неговите наркотици бяха марихуана и амфетамини, предишният му източник — Хартфорд. Минаваше за пласьор в студентското градче, а не за консуматор. Въпреки че вече не се обръщаше към източника си в Хартфорд, банковите му сметки, управлявани чрез подставени лица, продължаваха да набъбват. Извод: Нимрод.

И още един. Този път Матлок се изплаши. Беше заместник-деканът по приема на студенти. Възпитаник на Карлайл, върнал се в университета след кратка кариера в търговията. Беше ярка, щедра личност, горещ привърженик на Карлайл. Обичан от всички ентусиаст в тези дни на цинизъм. И той бе разпространител, а не консуматор. Прикриваше се умело чрез второстепенни пласьори.

— Предполагаме, че е върнат тук чрез организацията на Нимрод. Постът му е добър от негова гледна точка.

— Но това направо ме плаши. Родителите мислят този кучи син за нещо средно между космонавт и свещеник.

— Както казах, постът му е подходящ за целта. Помните ли? Споменах пред вас и Кресъл: хората на Нимрод имат интереси, надхвърлящи наркотиците.

— Но не знаете какви.

— Ще трябва да научим, иначе… Ето ги и младежите.

Списъкът с имена на студенти се стори безкраен на Матлок. Бяха 563-ма от общо 1200. Държавният служител призна, че много от тях са включени не защото са наркомани, а поради връзките им в студентското градче. Клубовете и братствата бяха известни като центрове за събиране на средства за купуване на наркотици.

— Нямаме време да проверяваме всяко име. Търсим връзките, каквито и да са, колкото и да са слаби. Трябва да открием всички пътища. Този списък има и друга страна, не знам дали я забелязахте.

— Разбира се. Поне така мисля. Двайсет или трийсет имена в него са на деца на много влиятелни личности. В промишлеността, в правителството. Ето — посочи Матлок. — От кабинета на президента, ако не греша. Мисля, че не греша.

— Виждате ли — усмихна се Лоринг. — Това има ли значение?

— Не знаем. Възможно е. Пипалата на Нимрод бързо се разпростират. Затова се вдигна тревога. Неофициално казано, може да има последствия, каквито никой не е и сънувал…

— Боже мой! — тихо каза Матлок.

— Именно.

Двамата чуха входната врата да се отваря и затваря. Като по рефлекс Лоринг спокойно издърпа книжата от ръката на Матлок и бързо ги прибра в чантата. Затвори я и направи нещо неочаквано. Безшумно, почти незабелязано дръпна назад сакото си и уви пръсти около дръжката на револвер в малък калъф, привързан към гърдите му. Матлок се изненада. Не можеше да откъсне поглед от скритата ръка.

Вратата се отвори и в библиотеката влезе Ейдриън Сийлфонт. Лоринг нехайно извади ръката си изпод сакото. Сийлфонт заговори приветливо:

— Толкова се старая. Честна дума. Мога да проумея обидните епитети, дори и сплетените с шнурове коси. Но враждебността ме смущава. Всеки човек, минал трийсетте години, е естествен враг на тези младежи.

— Имате предвид Строс, нали? — запита Матлок.

— Да. Някой му зададе въпроса за влиянието на „новата вълна“. Той отговори, че „новата вълна“ е древна история. „Праисторическа“, както се изрази… Няма да ви преча, господа. Все пак бих искал да знам за Кресъл, мистър Лоринг. Джеймс очевидно е приел.

— Мистър Кресъл също, сър. Той ще действува като свръзка между нас.

— Разбирам. — Сийлфонт погледна Матлок. В очите му се четеше облекчение. — Джеймс, вече мога да ти го кажа. Крайно съм ти задължен, че си решил да помогнеш.

— Не смятам, че съм имал друг избор.

— Нямаше. Най-много ме плашеше възможността за такова пълно въвличане. Мистър Лоринг, искам да ме уведомите веднага щом научите нещо конкретно. След това ще сторя каквото пожелаете. Искам единствено да ми предоставите доказателства и ще имате моето пълно, официално съдействие.

— Разбирам, сър. Бяхте много отзивчив. Повече, отколкото се надявахме. Много ценим това.