Дългият път надолу

Час се разсмя. Смехът му прозвуча глух и отчаян като на човек, който знаеше, че когато дойде време Джес да бъде успокоявана, няколко успокоителни като за слон, щяха да са много по-подходящи.

— Ти знаеш ли, че не съм правил секс от онази вечер, в която излязохме?

— Не, Час, не знам. Откъде мога да знам? Къде бих могъл да го прочета?

— Толкова ме беше страх. Не мога да допусна същата грешка отново. Не мога да позволя някоя друга да ми се разкрещи насред кино. Да ти кажа, нямам нищо против никога повече да не правя секс. Така е по-добре. На двайсет и две съм. А и когато станеш на шейсет, вече не ти се иска, нали? Това са едни нищо и никакви четирийсет години. Дори по-малко. Ще ги преживея някак. Жените са маниачки, мой човек.

— Не мисли такива простотии, мой човек. Просто си извадил лош късмет.

Казах го, защото знаех, че така е правилно, не защото моят опит ми говореше нещо друго. Не беше лъжа, че жените са тъпи маниачки, разбира се, поне тези, с които бях спал аз, и тези, с които беше спал Час.

— Виж, ако дойдеш отвън, за да поговорите, какво може да бъде най-лошото, което ще се случи?

— Тя два пъти се опита да ме убие и заради нея веднъж ме арестуваха. Освен това ми е забранено да влизам в три кръчми, в две галерии и в едно кино. Да не говорим, че получих официално предупреждение…

— Добре, добре. Значи казваш, че най-лошото, което може да ти се случи, е да умреш от мъчителна насилствена смърт. А пък аз ще ти кажа, приятелю, че е по-добре да умреш като мъж, отколкото да се криеш под скарата като някой плъх.

Морийн се беше изправила и се приближи до нас в тъмния ъгъл със скарата.

— Ако бях на мястото на Джес, щях да се опитам да ви убия — заяви тихо тя, толкова тихо, че бе трудно да се долови силата на срамежливо изречените думи.

— Точно така. Бедите те дебнат накъдето и да се обърнеш.

— Тая пък коя е?

— Аз съм Морийн — представи се Морийн. — Защо се измъкваш?

— От какво се измъквам? Не съм направил нищо.

— Не каза ли, че си правил секс с нея? — попита Морийн. — А, може би не го каза с толкова много думи. Каза, че веднъж сте правили секс. Та затова си помислих, че сте спали заедно.

— Да, правихме секс един-единствен път. Само че тогава не знаех, че е такава шибана маниачка.

— Значи щом разбереш, че горкото момиче е объркано и уязвимо, веднага си плюеш на петите.

— Трябваше да си плюя на петите. Тя ме преследваше. В повечето случаи с нож в ръка.

— И защо те е преследвала?

— Това пък защо? Да не би да ти влиза в работата?

— Не ми е приятно да виждам хората разстроени.

Час нямаше откъде да знае, че подобен разговор няма да се отрази добре на никого от нашата компания, четворката от „Топърс“. Спокойно можехме да се наречем Кралете и Кралиците на хаоса. Час се беше отказал от секса, докато ние се опитвахме да решим дали да се откажем от скапания живот.

— Трябва да поговориш с нея — продължи Морийн.

— Я чупката — озъби се Час. И след това, прас! Морийн му прасна един с всички сили.

Не мога да ви кажа колко пъти съм наблюдавал Еди да удря някого на парти или след концерт. Той сигурно ще ви каже същото и за мен, въпреки че както помня нещата, аз бях Миротворецът и само от време на време изпадах в бяс, докато той беше Войната и само от време на време имаше проблясъци на спокойствие и яснота. А пък Морийн бе дребна възрастна жена и като я видях как замахна, всичко си дойде на мястото.

Това е най-важното за Морийн: тя бе много по-смела от мен. Тя бе живяла, за да разбере какво е никога да не изживее живота, който бе искала. Не знаех какъв живот е искала, но сигурно и тя бе имала планове, както и всички други, а когато Мати се е появил, изчакала двайсет години, за да разбере дали ще може да разчита на нещо, но нещата не са се променили. В удара й бяха вложени много чувства и аз си представих как бих праснал някой, когато стигнех нейната възраст. Тъкмо това бе една от причините да не достигам нейната възраст.

Морийн

Франк е бащата на Мати. Хората може и да не го разберат веднага, но за мен е ясно. Имала съм полов акт само с един мъж, при това един-единствен път и през този един-единствен път бе създаден Мати. Какви са шансовете, а? Едно на милион? Едно на десет милиона? Не знам. Дори да е едно на десет милиона, това означава, че има и други жени като мен по света. Не мислите за това, когато се каже един на десет милиона. Не си казвате, че това са много хора.