Дивергенти

- Стой далече от него! - просъсквам.

слабост, после ще стана на крака. Една, две. Три, четири.

- Беатрис, какви ги вършиш?! - възкликва Кейлъб.

Пет.

- Трие! - тихо проговаря Тобиас.

Маркъс ме поглежда възмутено, но на мен този поглед

Смътно си давам сметка какво ме заобикаля. Отначало

ми се вижда доста престорен - очите му са прекалено раз

има асансьор, после зала от стъкло и полъх на студен въз

ширени и устата му е твърде широко разтворена. Ако

дух. Тълпа крещящи войници на Безстрашните, облечени в

има начин да изтрия това изражение от лицето му, бих

черно. Оглеждам се за Кейлъб, но никъде не виждам лицето

го направила.

му, не и докато не излизаме от стъклената сграда на слън-

- Не всички статии на Ерудитите са пълни с лъжи -

казвам, присвивайки очи срещу Маркъс.

на кожата му със закрила. Дори сега, колкото по-дълго го

- Какви ги говориш? - тихо се обажда той. - Не знам с

вдишвам, толкова no-защитена се чувствам.

какво са ти напълнили главата, Беатрис, но...

Голата истина обаче е, че няма kale да се почувствам в

- Единствената причина да не те застрелям досега е, че

безопасност, докато Питър и Маркъс са с нас. Опитвам

именно той трябва да направи това - отговарям. - Стой

се да не гледам в тяхната посока, но усещам присъстви

далече от Тобиас, или ще си променя решението!

ето им, сякаш някой е метнал одеяло върху главата ми.

Ръцете на Тобиас се плъзгат по моите и ги стискат

По ирония на съдбата трябва да продължа напред заедно

здраво. Маркъс няколко секунди издържа на погледа ми.

с ония, които мразя, докато любимите ми хора останаха

Очите му пак приличат на черни дупки също като в зона

мъртви зад мен.

та на страха на Тобиас. После Маркъс отклонява поглед.

Мъртви или превърнати в убийци. Къде ли са Кристи

- Трябва да вървим - колебливо произнася Тобиас. - Вла

на и Тори сега? Дали скитат из улиците, изгарящи от чув

кът ще пристигне всеки момент.

ството за вина заради онова, което са извършили? Или са

Вървим по коравата земя към железопътната линия. То

обърнали оръжието си срещу онези, които ги принудиха

биас е стиснал здраво челюсти и гледа право пред себе си.

да го направят? А може би самите те са вече мъртви. Ще

Чувствам внезапен пристъп на разкаяние. Може би тряб

ми се да знаех.

ваше да го оставя сам да се разбере с баща си.

Но в същото време ми се иска никога да не разбера това.

- Съжалявам - проронвам тихо.

Ако е все още жива, Кристина ще открие тялото на Уил.

- Няма за какво да съжаляваш - отвръща той и взима

Срещнем ли се пак с нея, нейните опитни очи на Прям ще

ръката ми в своята. Пръстите му още треперят.

прозрат, че аз съм го убила. Знам това, вината ме смазва

- Ако вземем влака в обратната посока, може да оти

и души, ето защо трябва да я забравя. Принудена съм да я

дем на територията на Миротворците - казвам. - На

забравя.

там тръгнаха всички оцелели.

Влакът пристига и Тобиас ме пуска на земята, за да мога

- Ами Прямите? - пита брат ми. - Според вас те какво

да се кача. Затичвам се покрай вагона, после се мятам на

ще направят?

страни и падам вътре върху лявата си ръка. Пропълзявам

Нямам представа как биха реагирали Прямите на на

далече от вратата и се облягам на стената. Кейлъб сяда

падението. Те не биха подкрепили Ерудитите - никога

насреща ми, а Тобиас - до мен, образувайки преграда между

не биха направили скришом подобно нещо. Но също така

тялото ми и Питър и Маркъс. Моите врагове. Неговите

може и да не се обявят срещу тях.

врагове.

Стоим няколко минути край релсите, докато дойде

Влакът потегля и аз гледам към града зад нас. Той се

влакът. През това време Тобиас ме вдига на ръце, защото

смалява все повече, докато пред нас не се показва краят

не чувствам краката си. Скланям глава на рамото му, по

на железопътната линия, появяват се лесове и поля, кои

емайки с пълни гърди аромата на неговата кожа. Откак

то бях твърде малка да оценя, когато ги видях за първи

то ме спаси от нападателите, винаги свързвам уханието

път. Добротата на Миротворците ще ни утеши за изве-

стно бреме, но не може да останем завинаги при тях. Ско

- А може вече да съм сигурен - казва. - Просто не искам

ро Ерудитите и подкупните лидери на Безстрашните ще

да те плаша.

започнат да ни търсят и ние ще трябва да продължим

Засмивам се кратко.

напред.

- Ти си знаеш.

Тобиас ме притиска към себе си. Допираме глави и ко

- Добре тогава! - обявява той. - В такъв случай те оби

лене и създаваме само наше си пространство; то ни пред

чам.

пазва от онези, които причиняват смут в душите ни;

Целувам го, докато влакът навлиза в непознатата нео

дъхът ни се смесва, докато вдишваме и издишваме.

светена територия. Целувам го колкото ми душа иска,

- Родителите ми загинаха днес - казвам.

може би по-дълго, отколкото е редно, защото брат ми седи

Но макар да го изричам гласно и въпреки че е истина,

насреща, само на крачка от нас.

това не ми звучи реално.

Бъркам 6 джоба си и вадя хард диска с базата данни на

- Умряха, за да спасят тен - продължавам. Това е важно.

симулацията. Въртя го в ръце. Той улавя гаснещите лъчи и ги

- Те са те обичали - отвръща Тобиас. - И според тях

отразява. Очите на Маркъс алчно следят движенията ми.