— На Ракис се намира едно женско чадо, Шийена Браг — продължи старицата. — Гигантските червеи ѝ се подчиняват.
Лусила прикри изостреното си внимание.
— Не говоря празни приказки — отбеляза Шуонгю, защото тя продължаваше да мълчи.
Шуонгю кимна към детето на моравата под тях:
— Мислиш ли, че техният гола̀ ще може да повлияе на момичето, което им заповядва?
— Не ми трябва отговор на подобен въпрос.
—
Младата света майка изви в дъга гърба си и го изпъна.
Тараза я бе предупредила: „Когато нещата са свързани с Шуонгю, трябва да действаш с максимално внимание, но и бързо. Разполагаме с много кратък отрязък от време, когато можем да успеем.“
Да успеем за какво? — запита се Лусила. После се обърна през рамо към Шуонгю.
— Просто не виждам как тлейлаксианците са съумели да убият единайсет голѝ. Как са могли да проникнат през нашите защитни системи?
— Сега башарът е тук — отвърна старицата. — Може би той ще предотврати нещастието.
Но тонът ѝ говореше, че сама не си вярва.
Старшата майка Тараза бе казала: „Лусила, ти си Впечатка. Когато отидеш на Гамму, ще разпознаеш част от работния образец. Твоята задача не налага запознаване с цялостния проект, респективно с неговия замисъл.“
— Помисли за стойността! — настоя Шуонгю, без да отделя погледа си от гола̀та, който в този момент приклякаше и се изправяше, отскубвайки кичури трева.
Лусила знаеше, че стойността няма нищо общо със случая. Много по-важно беше откритото приемане на неуспеха. Сестринството не можеше да признае възможността да сбърка. Но фактът, че една първокласна Впечатка е била призована по-рано от необходимото, беше наистина от огромно значение. Тараза бе наясно, че Впечатката ще го забележи и ще разбере част от замисъла.
Шуонгю направи жест с костеливата си ръка по посока на детето, завърнало се към самотната си игра — да тича и да се премята по тревата.
— Политика — каза тя.
Без никакво съмнение политиката на Сестринството бе пропила самата сърцевина на
Шуонгю се обърни и погледна право в лицето на Лусила. Реченото беше напълно достатъчно. Напълно достатъчно бе чуто и отсято от мозъците, обучени към осъзнаване в Бене Гесерит. Домът на Ордена бе избрал тази света майка много грижливо.
Лусила чувстваше внимателното проучване от страна на възрастната жена, но отказа да ѝ даде възможност за влияние върху най-съкровеното усещане за решителност и силна воля, на което можеше да разчита в напрегнати моменти.
Точно тогава се появи мъж, облечен в униформа и въоръжен с лазестрел(#) с голяма поразяваща мощ, който бегло кимна към двете свети майки и бързо отмести взор, съсредоточавайки го върху детето под тях.
— Кой е този? — попита Лусила.
— Патрин, най-довереният помощник на башара. Казва, че е само ординарец, но трябва да си глупак, за да му повярваш.
Лусила грижливо огледа мъжа отсреща. Аха, значи това е Патрин. Роден на Гамму, както бе пояснила Тараза. Подбран за задачата от самия башар. Беше светъл и слаб човек, доста стар за войник в днешно време, но след като и пенсионираният Тег бе призован отново, той бе настоял Патрин да сподели службата с него.
Шуонгю отбеляза начина, по който другата света майка гледаше ту Патрин, ту гола̀та. Да, щом като башарът бе върнат да пази кийпа, детето явно се намираше в голяма опасност.
Доста изненадана, Лусила започна:
— Защо… той е…
— По заповед на Майлс Тег — отговори Шуонгю, споменавайки този път името на башара. — Гола̀та не играе, а тренира. Мускулите му трябва да са готови за деня, когато ще бъде върнат към своя оригинал.
— Но нито едно от упражненията му не е елементарно — каза младата света майка, почувствала как собствените ѝ мускули откликват по симпатичен път на припомнената специална подготовка.