— Тараза сигурно ти е казала, че през нас са минали единайсет от голѝте Дънкан Айдахо. Този е дванайсетият.
Преподобната възрастна света майка Шуонгю изрече думите с преднамерена горчивина, докато гледаше през парапета на третия етаж към самотното дете, което играеше на оградената тревна площ. Ярката слънчева светлина в средата на деня на планетата Гамму се отразяваше от белите стени на заграденото дворно пространство под тях и изпълваше въздуха с такъв блясък, сякаш младият гола̀ бе огрят от прожектор.
Тя кратко кимна, преценявайки студения и безличен маниер на подбраните от страна на Шуонгю думи.
Детето на поляната изглеждаше на около дванайсет стандартни години, но външният вид можеше и да заблуждава при гола̀, все още неразбуден за оригиналния обем на предишните му памети. То използва момента, за да вдигне очи към наблюдаващите го. Имаше здрава фигура с решително изражение и остър поглед изпод черната шапка на косата, подобна на вълната на каракулско агне. Жълтият светлик на ранната пролет хвърляше малка сянка в нозете му. Кожата му беше с тъмен цвят, ала при едно леко движение на тялото върху лявото му рамо под синия влагосъхраняващ костюм(#) се появи светло петно.
— Голѝте са не само скъпи, но и прекалено опасни за нас — каза Шуонгю.
Гласът ѝ беше глух и безизразен, което още повече засилваше властния му характер. Същински глас на света майка-учител, обърнала се към отскоро посветена помощница; той подчертаваше, че Шуонгю е била една от онези, които открито са се противопоставили на проекта за гола̀та.
Тараза я бе предупредила: „Ще се опита да убеди и теб.“
— Единайсет провала са достатъчно много — добави Шуонгю.
Лусила погледна към сбръчканите ѝ черти и в същия миг помисли:
Шуонгю беше дребна жена с множество следи, останали от продължително участие в немалко дела на Сестринството. От проучванията, свързани с настоящето назначение, Лусила знаеше, че под обичайната черна роба е скрита мършава фигура, която бяха виждали малцина освен прислужниците-гардеробиерки и мъжкарите, изпълняващи размножителни функции. Светата майка имаше широка уста, чиято долна устна сякаш бе свита от белезите на възрастта, преливащи във ветрилото на изпъкналата ѝ брадичка. Маниерите и начинът ѝ на изразяване клоняха към почти груба рязкост, която непосветените често тълкуваха като гняв. Комендантката на кийпа на Гамму си позволяваше да бъде такава, каквато е, и то много повече в сравнение с преобладаващата част от светите майки.
Лусила отново си каза, че би искала да познава целия обхват на проекта. Все пак Тараза ясно бе очертала разделителната линия: „На Шуонгю не бива да се вярва, когато се отнася за сигурността на гола̀та.“
— Според нас самите тлейлаксианци(#) са избили повечето от досегашните единайсет — рече възрастната жена. — Само по себе си това би трябвало да ни говори нещо.
В синхрон с поведението на Шуонгю. Лусила също остана спокойна и в очакване, без да показва почти никакви чувства. Външният ѝ вид сякаш внушаваше: „Може да съм много по-млада от теб. но аз също съм пълноправна света майка.“
И почти реално почувства втренчения поглед на другата и неговата тежест.
Шуонгю бе изследвала холографските изображения на Лусила, но жената пред нея — от плът и кръв — смущаваше много повече. Една първокласно подготвена Впечатка, няма съмнение! Потъващите в собствената си синева очи без корекционни контактни лещи придаваха на погледа ѝ израз, съчетан в почти идеална хармония с леко удълженото лице. Сега, след като качулката на черната ѝ горна дреха бе отметната, се виждаше тъмна коса, събрана плътно като барета, преди да се спусне подобно на водопад по дължината на гърба ѝ. И най-грубата роба не можеше да скрие напълно едрите гърди на Лусила. Нейната генетична родова линия бе прочута с майчинския елемент на своята природа, а самата тя вече бе родила три деца на Сестринството, две от които — от един баща. Да, така е… Тъмнокоса чаровница с големи гърди и майчинско изражение.