В училищата на Бене Гесерит, където малките имена постепенно отпадаха, повикването при проверка се извършваше по фамилни. Приятелите и познатите възприемаха навика да си служат именно с тях. Дали вече не бяха разбрали, че споделената тайна или пък личното име е старо и изпитано средство за примамване на някого в клопката на привързаността?
Три класа по-напред от Одрейди, на Тараза бе поставена задачата да „въведе по-младото момиче със себе си“ — предварително обмислено от наблюдателните преподаватели другарство.
„Въвеждането“ представлява подобие на настойничество по отношение на по-младата бене-гесеритка, но освен това включва и редица нови съществени елементи, които по-добре се предават и усвояват от този, с когото си на равна нога. Тараза, получила достъп до личното досие на своята подопечна, от самото начало започна да се обръща към нея с „Дар“. Одрейди веднага ѝ отговори с „Тар“. Двете имена бяха много сходни, почти като слепени — Дар и Тар. След като светите майки научиха и ги укориха, те повтаряха грешката само от време на време за собствено забавление.
Погледна надолу към Тараза и рече:
— Дар и Тар.
Усмивка раздвижи ъгълчетата на Таразината уста.
— Какво има в досието ми, че вече няколко пъти не можеш да го намериш? — запита Одрейди.
Старшата света майка се облегна и почака фотьойлът да се саморегулира към новото положение на тялото ѝ. След това постави сключените си ръце на масата и вдигна очи към по-младата.
Въпреки това след като завърши училище, Тараза бе възприемала Одрейди като окончателно преместена в по-младша възрастова група и оставаща там независимо от хода на времето.
— Дар, внимавай в началото — рече тя.
— Проектът отдавна е отминал началото си — отвърна Одрейди.
— Твоята роля в него започва сега. А като цяло работим по начин, към който никога не сме прибягвали.
— Ще трябва ли да се запозная с първообраза на проекта за гола̀та и с хода на цялостното му изпълнение?
— Не се налага.
Аха, стана малко по-ясно. Всички доказателства за разисквания на високо ниво и „необходимостта от запознаване“ бяха пометени с един замах. Стори ѝ се. че започва да разбира нещата. При основаването на Дома на Ордена в Бене Гесерит е било заложено едно отличително организационно правило, устояло хилядолетия само с незначителни промени. Подразделенията на школата бяха препречени с непроницаеми прегради по вертикала и хоризонтала и оставаха разчленени на изолирани групички, които се сливаха под едно общо управление единствено тук, на върха. Задълженията (да се разбира „роли по предназначение“) бяха изпълнявани в отделни клетки. Активните участници в някоя от тях не познаваха своите съизпълнители в другите.
Схващаше причината за тази необходимост. Моделът беше много стар и копиран от тайни революционни общности. В Бене Гесерит винаги бяха гледали на себе си като на постоянни, т. е. професионални революционери. Да, революция, която се оказа буквално попарена единствено по времето на Тирана Лето II.
— Докладвай ми — рече Тараза, — ако доловиш каквато и да е непосредствена заплаха за Сестринството в онова. с което предстои да се заемеш.
Да, ето едно от
— Ако пропуснем да действаме, е по-зле.
— Според разсъжденията ни би трябвало да съществува опасност — кимна Тараза.
Думите ѝ бяха изречени със сух, неангажиращ глас. Не обичаше да подчертава прекалено тази особена дарба на Одрейди. По-младата от нея жена притежаваше инстинктивната проницателност да открива заплахи за Сестринството. Най-вероятно благодарение на неповторимото влияние на собствения ѝ генетичен код — Атреидите с техните опасни способности. На личния ѝ размножителен файл изрично бе отбелязано: „Внимателно проучване на цялото потомство“. Двамина от това потомство вече бяха унищожени без много шум и угризения.
Тя грижливо прибра апаратурата в работната маса и остана загледана в равната ѝ повърхност, докато казваше:
— Даже и да намериш безупречен господин, не бива да мислиш за онази работа без наше разрешение, особено докато не се върнеш при нас.
— Да, грешката на моята истинска майка — вметна Одрейди.
— Грешката на твоята истинска майка беше залавянето ѝ точно тогава, когато го правеше!