Читаем Дюн (Том трети) полностью

И тъй като тя не бе захапала стръвта, посетителката ѝ се върна към предишното спокойно очакване — леки вдишвания и издишвания, съчетани с плавен ход на мисълта. Търпението само̀ пристига. Сестринството отдавна я бе научило да разделя миналото и настоящето в едновременно движещи се потоци. Наблюдавайки непосредствено заобикалящата я среда, тя можеше да изтръгне по-големи и по-малки късчета от своето минало и да заживее с тях, сякаш преминаваха по екран, наложен върху случващото се в момента.

Работа на паметта — помисли Одрейди. Необходимости, които трябва да бъдат изтеглени и оставени да лежат. Както и да се свалят бариерите. И когато всичко се успокои в особената дружеска атмосфера, оставаше обърканата плетеница на нейното детство.

Имаше време, когато бе живяла като повечето деца: в къща с мъж и жена, които, ако не истински родители, определено бяха loco parantis2. Други нейни връстници, които тя познаваше тогава, живееха при същите условия, И те имаха тати и мами. Понякога само тати работеше извън дома. В други случаи пък само мами излизаше за работа. При Одрейди жената беше вкъщи, така че не се налагаше сестра от детски ясли да се грижи за нея през работното време. Много по-късно тя разбра, че родната ѝ майка бе отделила голяма сума пари, за да може женското ѝ чедо да остане скрито, макар и пред очите на всички…

— Остави те при нас, защото те обичаше — обясни ѝ мами по-късно, когато тя порасна достатъчно, за да разбира. — Затова никога не трябва да споменаваш, че не сме истинските ти родители.

След време научи, че обичта няма нищо общо с нейния случай. Светите майки не бяха подвластни на толкова елементарни подбуди. А истинската ѝ майка е била служителка в Бене Гесерит.

Всичко ѝ бе разкривано в съответствие с първоначалния план. Име: Одрейди. Наричаха я Даруи всеки път, когато по-възрастният бе настроен гальовно или пък ядосан. Младите приятели напълно естествено използваха съкращението Дар.

Ала развитието на нещата изглежда не продължи по същия този основен план. Спомняше си тясното легло в стая, украсена с рисунки на животни и измислени пейзажи по стените в пастелносиньо. Бели пердета потрепваха на прозореца от лекия пролетен или есенен бриз. В паметта си се виждаше да скача на тясното легло в сякаш безкрайна приказна игра — нагоре и надолу, нагоре и надолу. С много смях! Нечии ръце я хващаха насред скока и силно я притискаха към гърдите си. Бяха ръцете на мъж с кръгло лице и къси мустаци, които я гъделичкаха и я караха да се залива във весел кикот. Леглото се блъскаше в стената при всеки скок и белезите от неговото движение оставаха незаличими.

Одрейди се забавляваше със спомена и не искаше да го захвърли в кладенеца на рационалното всекидневие. Белези по стената, оставени от смеха и радостта. Колко малки бяха те. а колко много бе скрито зад тях…

Наистина странно, но напоследък тя често си мислеше за тати. Не всички спомени бяха щастливи. Понякога, когато той беше тъжен, предупреждаваше мами „да не се впряга прекалено“. Лицето му носеше множество следи от чувство за безсилие и неудовлетвореност. Когато пък беше нервиран, сякаш излапваше думите. Тогава мами се движеше тихо, а очите ѝ бяха пълни с безпокойство. Одрейди долавяше страха и вълнението ѝ и мислеше с яд за мъжа. Но мами знаеше как да постъпи с него. Тя целуваше тила му, погалваше го по бузата и пошепваше нещо в ухото му.

Тези някогашни „естествени“ емоции създадоха немалко работа на един от психоаналитиците, проктор в Бене Гесерит, когато подготвяха Одрейди за ритуала на освобождаването от зли духове. И до днес имаше останали отломки. Дори сега тя знаеше, че не всичко е отминало и изчезнало.

Докато гледаше как Тараза внимателно се взира в биографичната справка, Одрейди се запита дали старшата света майка не проучва именно този недостатък.

Със сигурност вече знаят, че мога да преодолявам чувствата си от онези далечни времена.

Всичко бе станало много отдавна. И все пак се виждаше принудена да признае, че споменът за мъжа и жената се бе спотаил в нея толкова яко, та нищо не би могло да го заличи напълно. Особено този за мами.

Светата майка, родила Одрейди, я бе оставила на потайно място на Гамму поради обстоятелства, които сега бяха достатъчно разбираеми за нея. И с нищо не я възмущаваха. Било е необходимо за оцеляването и на двете. Истинската причина за „естествените“ емоции бе фактът, че наетата майка бе вдъхнала на Одрейди онова, дето почти всички родители даваха на своите деца, но в което Сестринството толкова упорито се съмняваше — любовта.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика
Дневники Киллербота
Дневники Киллербота

Три премии HugoЧетыре премии LocusДве премии NebulaПремия AlexПремия BooktubeSSFПремия StabbyПремия Hugo за лучшую сериюВ далёком корпоративном будущем каждая космическая экспедиция обязана получить от Компании снаряжение и специальных охранных мыслящих андроидов.После того, как один из них «хакнул» свой модуль управления, он получил свободу и стал называть себя «Киллерботом». Люди его не интересуют и все, что он действительно хочет – это смотреть в одиночестве скачанную медиатеку с 35 000 часов кинофильмов и сериалов.Однако, разные форс-мажорные ситуации, связанные с глупостью людей, коварством корпоратов и хитрыми планами искусственных интеллектов заставляют Киллербота выяснять, что происходит и решать эти опасные проблемы. И еще – Киллербот как-то со всем связан, а память об этом у него стерта. Но истина где-то рядом. Полное издание «Дневников Киллербота» – весь сериал в одном томе!Поздравляем! Вы – Киллербот!Весь цикл «Дневники Киллербота», все шесть романов и повестей, которые сделали Марту Уэллс звездой современной научной фантастики!Неосвоенные колонии на дальних планетах, космические орбитальные станции, власть всемогущих корпораций, происки полицейских, искусственные интеллекты в компьютерных сетях, функциональные андроиды и в центре – простые люди, которым всегда нужна помощь Киллербота.«Я теперь все ее остальные книги буду искать. Прекрасный автор, высшая лига… Рекомендую». – Сергей Лукьяненко«Ироничные наблюдения Киллербота за человеческим поведением столь же забавны, как и всегда. Еще один выигрышный выпуск сериала». – Publishers Weekly«Категорически оправдывает все ожидания. Остроумная, интеллектуальная, очень приятная космоопера». – Aurealis«Милая, веселая, остросюжетная и просто убийственная книга». – Кэмерон Херли«Умная, изобретательная, брутальная при необходимости и никогда не сентиментальная». – Кейт Эллиот

Марта Уэллс , Наталия В. Рокачевская

Фантастика / Космическая фантастика / Научная Фантастика