Чудакът

Третото му изумително хрумване е да влезе в ролята на майстор Юли, да се съгласи с прозвището „майсторе!“ И не само че се самопонижава от директор на майстор, но върши отгоре на всичко и нещо крайно несъвместимо с ранга си и с общественото си положение — превръща се на общ градинарски работник! Плеви и прекопава занемарената гарова градинка…

Ако това не са неравенства и несъвместимости, другарю редактор, здраве му кажете!

В 5 ч. заводският джип е поправен най-после и шофьорът му, изпълнявайки моята заповед, тръгва да вземе от гара Н майстора Юли Евтимов. На гара Н Юли Евтимов, тоест Юлиян Евтимов, пита любезно шофьора: „Мога ли да седна на предната седалка, до вас?“ Шофьорът, човек припрян и ядосан от дългото бавене, отговаря: „Седни на майната си, където щеш, все ми е едно!“ Юли, тоест директорът Юлиян Евтимов, кротко се усмихва и отвръща; „Благодаря, ще седна на задната седалка!“ И се настанява на задната седалка.

Междувременно излиза вятър, прииждат облаци; започва да святка и гърми, завалява проливен летен дъжд. Но нали бедата никога не идва сама — насред пътя джипката отново прави засечка. Шофьорът вика: „Къде ще се намери такъв кутсузлия човек като тебе, майсторе! На мене все такъв ми е късмета, да возя кутсузлия. Слизай да бутаме!“ И Юли, тоест Юлиян Евтимов, слиза, какво ще прави, слиза и бута, докато проклетата таратайка отново припалва. Мокър като кокошка, той пак се усмихва кротко на шофьора: „Много съжалявам, че станах причина да ви мокри дъждът!“ Оня си мисли, че пътникът му го поднася, и се отяжда: „Много са ми притрябвали твоите съжаления, другарче! Ще си бърша с тях г…“

И понечва да се качи в кабината, но Юли, тоест Юлиян Евтимов, така го дръпва за ръката, че оня се завърта като пумпал около оста си, подхлъзва се, губи равновесие и пльосва на земята. „Майсторът“ скача с неподозирана пъргавина вътре, сякаш това упражнение го е правил поне сто пъти, и през полуотворената вратичка подвиква на оногова: „Утре сутринта ще идеш при директора, приятелю, да се извиниш!“ — натиска стартера и докато смаяният шофьор успява да се изправи, джипката изчезва зад гъстата завеса на дъжда.

Тази историйка се развива по средата на пътя за Н.

Юлиян Евтимов пристига в Н малко след 6 часа. Продължава да вали. Той минава покрай новия хотел-ресторант, който е на главната улица, но не спира пред него, а продължава да обикаля. Така стига до „Хан и нощувка“. Този „хан-нощувка“ се намираше близо до стария център на Н. Вече го няма, пък и самата стара чаршия е останала само в спомените на средното и по-възрастното поколение н-чани. Всичко сринаха булдозерите, на мястото на „хана-нощувка“ се издига сега н-ският ЦУМ, насреща му се намира кино „Младост“. Ако не сте ходили в това кино, другарю редактор, съветвам ви да го посетите, зрителната му зала има форма на ротонда, много е интересно. Под киното е открита сладкарница, тя съседствува с „млечен бар“, а до млечния бар се шири един салон за младежки развлечения — зала за билярд и моникс. Доскоро в сладкарницата продаваха само сладкиши, пушенето беше забранено, забранени бяха и алкохолните напитки. За съжаление тия добри забрани вече са забравени, там сервират сега и водка, и уиски, и джин, че и някакви коктейли, един дявол знае от какво ги забъркват. Аз зная само, че от алкохолните напитки и от тютюна се забъркват главите на младежите, те отиват да танцуват с поизправени глави, от което — разправят хората — накрая не излиза нищо добро. Една слободия се получава… Разводи — колкото си щеш, аборти и прочие, а над всичко отгоре и нарушения на трудовата дисциплина. До такива печални явления се стига, другарю редактор, когато се занемарят забраните! Защото забраните — както ви казах в началото на нашия разговор — те са основата на реда и на дисциплината. Няма ли забрани — няма ред и дисциплина, туйто!

А сега да се върнем отново към героя на нашия разказ, бившия директор на ЗПЦМ Юлиян Евтимов. Видяхме го как спира пред „Хан и нощувка“, след като задмина модерния хотел-ресторант „Република“. Естествено човек от неговия ранг би следвало да отседне тъкмо в такъв хотел, там нощува министърът на промишлеността, когато дохожда в Н, там отсядат партийни и държавни ръководители на окръга, инженери, финансови инспектори, чужденци. В този хотел има винаги резервирани по два апартамента от „супер“ класа. Но Юлиян Евтимов предпочита „Хан и нощувка“. Съдете сами: не е ли това типичен пример на неравенство между ранга на човека и неговото обществено положение?