Чародей

— И Мерикара ти беше сестра. Защо не я пощади?

— Познавам те добре, Нефер Сети. Не можеш да ми сториш зло.

— Права си, Хесерет. Няма да ти сторя зло. Има обаче един, който не страда от моите скрупули. — Обръща се към събраните. — Има древен закон за правото на най-силно пострадалия. Ела насам, Мерен Камбис.

Мерен става и пристъпва напред.

— На твоите услуги, фараоне!

— Ти беше сгоден за принцеса Мерикара. Твоята загуба е най-голяма. Предавам в твои ръце съдбата на Хесерет Тамоз, която беше принцеса от управляващата династия в Египет.

Мерен нахлузва на врата й златна верига и Хесерет запищява:

— Аз съм царица и богиня, не смей да ме докосваш!

Никой не й обръща внимание и Мерен поглежда Нефер.

— Поставяш ли ми някакви ограничения, Велики? Искаш ли от мен да проявя съчувствие и милост?

— Предавам ти я, без никакви условия. Животът й ти принадлежи.

Мерен охлабва сабята в ножницата и изправя Хесерет на крака, с помощта на веригата. Извлича я от палатката, виеща и бръщолевеща. Никой не тръгва след тях.

Всички мълчат и слушат воя, увещанията и ласкателствата на Хесерет. Следва мъртва тишина и всички се напрягат. Чува се остър сърцераздирателен писък, който секва така внезапно, както и започва.

Минтака закрива лице с длани, а Нефер прави знак срещу злото с дясна ръка. Останалите покашлят и шават неспокойно.

Завесите при входа се разтварят и вътре влиза Мерен. В дясната си ръка държи гола сабя, а в лявата — нещо ужасно.

— Справедливостта възтържествува, Велики! — казва той и вдига високо главата на Хесерет, съпругата на Наджа Киафан, мнимия фараон.

134

Минават още пет дни, преди Минтака да е в състояние да поеме обратния път към Аварис. Даже и сега, Таита и Нефер настояват да я пренесат в закрита носилка, за да избегне друсането и люшкането по неравния път, който ги чака. Движат се много бавно и едва след петнадесет денонощия прехвърлят последния безводен рид, за да видят пред себе си пищната зеленина на нилската долина.

Нефер помага на Минтака да слезе от носилката и двамата се отдалечават достатъчно, за да се насладят в усамотение на този вълшебен миг, завръщането у дома. Не след дълго, Нефер се изправя и засенчва очи.

— Какво има, сърце мое? — пита Минтака.

— Имаме гости — отвръща той и когато тя възкликва огорчена, Нефер добавя — Тези гости са винаги добре дошли.

Когато ги познава, тя се усмихва радостно на странната двойка.

— Таита и Мерен! Що за странни одеяния?

И двамата са облечени като прости селяни, а през рамо носят кожени поклоннически торби.

— Дошли сме да се сбогуваме — казва Таита.

— Нима ще ме изоставиш? — Нефер е поразен. — Няма ли да присъстваш на коронацията ми?

— Ти се възцари на бойното поле край Исмаиля — отвръща тихо Таита.

— Ами сватбата! — възкликва Минтака. — Трябва да останете за сватбата!

— Вие сте женени от много отдавна. — Таита се усмихва. — Може би още от часа на раждането си, защото боговете са ви отредили един за друг.

— Ами ти, братко от Червения път и най-скъп приятел? — обръща се Нефер към Мерен. — Ти къде си тръгнал?

— След като загубих Мерикара, няма какво да правя тук. Трябва да отида с Таита.

Нефер усеща, че повече приказки са излишни — само биха развалили тържествеността на момента. Дори не пита къде отиват. Може и те да не знаят.

Прегръща ги и ги целува, а после гледат с Минтака, как се отдалечават, как се смаляват трептящите им силуети, за да се стопят в маранята на пустинята. И двамата са обзети от изгарящо чувство на съжаление и загуба.

— Всъщност, те не си отиват — шепне Минтака, когато двете фигури изчезват напълно.

— Не — съгласява се Нефер. — Винаги ще бъдат с нас!

135

Принцеса Минтака Апепи пристига за сватбата си с фараон Нефер Сети, предшествана от първожрицата и петдесет послушнички от храма на Хатор.

Двамата застават един до друг на терасата на палата в Тива, която гледа към широкия кафяв разлив на придошлия Нил — най-благоприятното време на годината в Египет за всичко живо.

Минтака се е възстановила напълно от всички наранявания. Красотата й отново цъфти с пълна сила, а в този щастлив момент изглежда удесеторена.

Цял Египет сякаш е дошъл на сватбата. Многохилядни тълпи са струпани по двата бряга на реката, докъдето поглед стига. Когато двойката счупва делвите с нилска вода, надигналият се гръмовен рев, сигурно смущава съня на обитателите на пантеона. След това Нефер Сети хваща булката за ръка и показва красотата й на народа, който крещи и плаче, паднал на колене, от радост и верноподанически чувства.

Внезапно настава гробовна тишина и цялото огромно стълпотворение вдига поглед към малка точка в небосклона над палата.

В тишината се разнася писък на царски сокол и птицата започва стремително да се спуска от синьото небе. В последния миг, когато изглежда, че ще се блъсне в земята, тя се плъзга плавно и увисва над високата фигура на фараона. Нефер вдига дясната си ръка и я задържа в това положение. Леко, като понесено от вятъра перце, соколът се отпуска върху свития юмрук.