Чародей

— Всичко свърши, Хесерет! Успокой се. Отвържи Мерикара и ние двете ще те запазим. — Гласът и е тих и успокояващ, защото ясно разбира, че царицата е прекрачила чертата на разума и витае в безбрежните простори на лудостта.

— Аз съм царица на Египет и моят съпруг е безсмъртен бог! — пищи Хесерет. — Погледнете ме и треперете от моята красота и величие! — цяла в кръв и мръсотия, тя диво размахва копието.

— Моля ти се, Хесерет! — присъединява усилията си и Мерикара. — Нефер и Мерен ще дойдат скоро. Те ще се погрижат за теб и ще те пазят.

Хесерет се втренчва в нея.

— Не ми трябва закрила. Не чувате ли какво ви говоря? Аз съм богиня, а ти си войнишка курва!

— Мила сестрице, ти си объркана от мъката. Отвържи ме, за да ти помогна.

На лицето на Хесерет се появява хитър израз.

— Мислиш си, че не мога да ти намеря един хуй? Много се лъжеш обаче. Имам един на разположение. — Тя обръща копието с тъпия край напред. — Ето го твоят войнишки тъпкач. — Тръгва заплашително към Мерикара.

— Недей, Хесерет! — вика настойчиво Минтака. — Остави я!

— След нея си ти, предателска кучко! Ще се оправя с теб, след като обслужа тази тук!

— Хесерет, недей! — моли Мерикара и се дърпа на въжетата си. Но Хесерет сякаш не чува, приближава и опира копието между краката й.

— Сестро, не можеш да направиш това! Спомни си… — Мерикара млъква и очите й изхвръкват от смайване и болка.

— Така! — казва Хесерет и мушва копието надълбоко.

— Така! — пищи тя. — И така! — всеки път по-дълбоко, докато стволът влиза цяла ръка навътре в корема на Мерикара и Хесерет го измъква цял в кръв.

Двете момичета я молят в един глас:

— Спри, моля те, недей! — но Хесерет продължава да ръга копието във вътрешностите на сестра си.

— Така! Това утолява ли похотта ти?

От Мерикара се лее кръв, но Хесерет натиска с цялата си тежест и вкарва копието докрай. Мерикара изпищява за последен път и увисва на въжетата. Брадичката й пада върху голата гръд.

Хесерет оставя копието да стърчи от тънкото бяло тяло и прави крачка назад. Гледа стореното замислено.

— Ти си отговорна за това! Не обвинявай мен! Аз бях длъжна да го сторя. Ти се държа като курва. Аз се отнесох с теб като с курва. — Заплаква отново и кърши ръце. — Няма значение. Нищо вече няма значение. Наджа е мъртъв. Нашият обичан съпруг е мъртъв…

Унесена като лунатичка, тя се връща в шатрата си, пищно обзаведена, но пуста. Смъква пропития с кръв и пикня хитон и го захвърля насред палатката. Взема наслуки друг от купчината и обува сандали.

— Трябва да намеря Наджа! — казва тя с неочаквана решителност. Събира набързо някои неща и ги тъпче в кожена торба. После със същата решителност се отправя към изхода.

Когато се появява навън, в лъчите на ранното слънце, Минтака се обажда от клетката:

— Моля те, Хесерет, отвържи ме! Трябва да се погрижа за сестричката ти. Тя е лошо ранена. Бъди състрадателна, отвържи ме!

— Нищо не разбираш! — Хесерет клати яростно глава. — Трябва да отида при съпруга си, фараона на Египет. Той има нужда от мен. Пратил е хора да ме вземат.

Повече не поглежда Минтака и бързо излиза от лагера, като поклаща глава и си говори несвързано. Обръща се на запад, срещу потока бежанци и започва да тича към Исмаиля и Египет.

Минтака чува още един път виковете й „Почакай ме, Наджа, моя едничка любов, идвам!“, после те заглъхват в далечината.

132

Минтака се бори с въжетата, извива тяло и дърпа, запъва боси крака в дъното, за да добие повече сила и тегли китки. Кожата й се разкъсва и тя чувства топли капки кръв по дланите и пръстите си, но кожените върви са здрави и стегнато вързани. Не може нито да ги разкъса, нито да ги разхлаби. Ръцете й изтръпват от недостиг на кръв. Спре ли за минутка усилия, погледът й пада върху отпуснатото тяло на Мерикара. Вика към нея:

— Обичам те, скъпа! Мерен те обича. Не умирай! Заради нас, не умирай! — но очите на Мерикара са широко отворени, а погледът — фиксиран. Скоро те започват да съхнат и се покриват с корица прах, накацат ги мухи, които пият и от локвата кръв между краката й.

Минтака дочува някакъв шум откъм шатрата на Хесерет и когато обръща глава натам, съзира двете робини на царицата да изпълзяват плахо отвътре. Всяка носи по един чувал награбени скъпоценности. Минтака вика:

— Освободете ме! Ще получите свободата си и големи богатства! — Те й хвърлят уплашени, виновни погледи и бързат през изхода към реката бежанци на пътя.

След малко край портала се чуват гласове и Минтака понечва да извика. Дочула грубия мъжки изговор, тя се сепва и притихва. Четирима мъже се прокрадват предпазливо в ограденото пространство. По дрехите, лицата и говора им, Минтака разбира, че са най-долни отрепки, вероятно членове на отвратителните банди мародери, които следват всяка армия, за да грабят трупове по бойните полета. Тя увесва глава и се преструва на умряла.

Мъжете спират и оглеждат тялото на Мерикара. Един се изсмива и прави толкова гнусна забележка, че Минтака стиска клепачи и едва сдържа езика си.