Божията формула

Човекът от ФБР впери поглед в апаратурата.

— Записвате разговорите на нашия гений, а?

— Не е ваша работа.

— Законът ви забранява да шпионирате американски граждани. Знаете това, нали?

— Премиерът на Израел не е американски гражданин.

Мъжът от ФБР се поколеба, преди да отговори. Всъщност агентът от конкурентната служба имаше добро алиби.

— От години се опитваме да подслушваме нашия приятел — каза той, загледан в силуета на Айнщайн в рамката на прозореца. — Имаме сведения, че той и секретарката му, онази коза Дюкас, предават секретна информация на руснаците. Но Хувър не ни разрешава да поставим микрофони, опасява се от онова, което би последвало, ако геният разбере, че сме го подслушвали. — Почеса се по главата. — Но явно вие сте успели да заобиколите този проблем.

Белами изви тънките си устни в гримаса, смътно наподобяваща усмивка.

— Лош късмет, че сте от ФБР. — Кимна към вратата с глава. — А сега да ви няма. Оставете big boys3 да поработят.

По лицето на човека от ФБР се изписа презрение.

— Все същите лайна, а? — изръмжа той, преди да се отправи към вратата. — Fucking Nazis4. — Направи знак на двамата си другари. — Let’s go, guys5.

Веднага щом хората на ФБР напуснаха дома, Белами се залепи за прозореца и продължи да наблюдава двамата евреи, седнали на приказка в градината отсреща.

— Още ли записваш, Боб?

— Да — каза другият. — Разговорът навлезе в решителна фаза. Ще усиля звука.

Боб засили звука и двата гласа отново изпълниха стаята.

— … защитата на Израел — каза Бен Гурион, явно довършвайки фразата.

— Не знам дали ще мога да направя това — отвърна Айнщайн.

— Не можете или не искате, професоре?

За миг настъпи тишина.

— Аз съм пацифист, както знаете — подхвана Айнщайн. — Смятам, че има достатъчно нещастия по света, за да си позволим да си играем с огъня. Това е могъща сила, пред която трябва да изпитваме респект. Не съм сигурен, че сме достатъчно зрели, за да я използваме.

— Но нали вие бяхте този, който убеди Рузвелт в необходимостта от създаването на бомбата.

— Това е друго.

— Защо да е друго?

— Бомбата трябваше да послужи в борбата срещу Хитлер. Но, знаете ли, вече съжалявам, че успях да убедя президента.

— Сериозно ли говорите? Ами ако нацистите я бяха разработили първи? Какво щеше да стане тогава?

— Така е — съгласи се Айнщайн неуверено. — Това щеше да е пълна катастрофа. Навярно, колкото и да ми е трудно да го призная, създаването на бомбата е било необходимото зло.

— С други думи, признавате, че съм прав.

— Така ли смятате?

— Разбира се. Онова, за което ви моля сега, вероятно е необходимото зло, което ще гарантира оцеляването на нашата млада държава. Всъщност вие се отказахте от пацифизма си по време на Втората световна война и още веднъж, когато трябваше да помогнете да се роди Израел. Искам да знам дали ще можете да го направите отново.

— Не знам.

Бен Гурион въздъхна.

— Професоре, страната ни се намира в смъртна опасност. Добре знаете, че Израел е заобиколен от неприятели и че се нуждае от ефикасно средство, което би могло да ги респектира и да ги накара да отстъпят. В противен случай страната ни ще бъде погълната, докато прави първите си стъпки. Затова се обръщам към вас с гореща молба. Моля ви да забравите още веднъж за вашия пацифизъм и да ни помогнете в този труден момент.

— Проблемът не е само в това, господин премиер.

— Какво друго има?

— Проблемът е, че съм страшно зает. Опитвам се да изградя единна теория на полето, която да обхване гравитацията и електромагнетизма. Това е много важна работа, навярно най-…

— Моля ви, професоре — прекъсна го Бен Гурион. — Убеден съм, че разбирате приоритета на онова, за което ви говоря.

— Без съмнение — съгласи се ученият. — Но остава да изясним дали онова, за което ме молите, е възможно.

— А възможно ли е?

Айнщайн се поколеба.

— Може би — каза накрая. — Не знам, ще трябва да проуча въпроса.

— Направете го, професоре. Направете го заради нас, заради Израел.

Франк Белами нахвърли набързо бележките си и когато привърши, отново погледна индикатора. Червените стрелки потрепваха в синхрон със звука, което означаваше, че всичко се записва. Боб следеше разговора, но накрая поклати глава.

— Мисля, че имаме основното — отбеляза той. — Да спра ли записа?

— Не — каза Белами. — Продължавай да записваш.

— Но те смениха темата.

— Няма значение. След малко могат да се върнат на въпроса. Продължавай да записваш.

— … аз нямам конвенционална представа за бог, но ми е трудно да повярвам, че не съществува друго, освен материята — каза Бен Гурион. — Не знам дали се изразих ясно.

— Много добре.

— Вижте — настоя политикът. — Мозъкът е изграден от материя, както и телата. Мозъкът е част от живия организъм, както и ноктите, но ноктите не мислят. Ако мозъкът бъде отделен от тялото, няма да мисли. Само това цяло, съставено от тяло и глава, е способно да мисли. Което ме кара да допускам възможността, че Вселената, в своята цялост, е мислещо тяло. Не смятате ли?

— Възможно е.

— Чувал съм да казват, че сте атеист, професоре, но не мислите ли…

— Не, не съм атеист.

— Не сте ли? Вярващ ли сте?

— Да.