Авемпарта

- Довери ми се, бяха доста опасни. Прайс е първи офицер на Диаманта, а останалите двама бяха кофаджии. Имаше още шестима, по трима от всяка страна на моста, за всеки случай. Нямаше да рискуват. Вече по-добре ли се чувстваш?

- Много, благодаря ти - Ейдриън извъртя очи. - Дъстър, а?

- Не ме наричай така - каза Ройс със сериозен тон. - Никога не ме наричай така.

- Как? - запита невинно Ейдриън.

Ройс въздъхна, сетне му се усмихна:

- Върви по-бързо, очевидно ни очаква клиент.

* * *

Събуди я груба ръка върху бедрото й.

- К'во има в чантата, сладуранке?

Объркано и неориентирано, момичето разтърка очи. Намираше се в канавката под Търговската арка. Косите й бяха приютили сред себе си листа и клони, а роклята можеше да се определи като дрипав парцал. Притискаше малка кесия към гърдите си, връвта на която обвиваше врата й. Повечето преминаващи можеха да я вземат за хвърлена край пътя торба боклук или насъбрани от метачите боклуци и клони. Но в града имаше обитатели, които проявяваха интерес дори към този тип отпадъци.

Първото нещо, което видя, след като очите й можеха да се фокусират, бе мрачното, изпито лице и лигаво-зейналата уста на приклекналия над нея мъж. Тя изпищя и се опита да пролази надалеч. Ръка я сграби за косата. Силни ръце я притиснаха надолу, приковавайки китките й към земята.

Почувства горещия му дъх на лицето си - ликьор и пушек. Той изтръгна кесийката от пръстите й и я откъсна от врата.

- Не! - тя освободи една от ръцете си и се пресегна. - Това ми трябва.

- И на мен - осведоми я мъжът весело, докато блъскаше крайника й настрани. Прецени тежестта на кесията и видимо доволен я прибра в наг-ръдния си джоб.

- Не! - протестира тя.

Той седна върху нея, притискайки я към земята и прокара пръсти през лицето й, покрай устните, по врата. Спряха се на последно споменатия и стиснаха леко. Тя се замята в борба да си поеме дъх. Оня притисна устните си към нейните с такава сила, че тя не само можа да установи липсата на някои зъби в устата му, но и да посочи кои точно. Острите му мустаци я бодяха по брадичката и страните.

- Тихичко - прошепна той, - само загряваме. Тряя 'си запазиш сили-ците - той се надигна, изправи се на колене и посегна да си разкопчава панталоните.

Тя се бореше, дращейки и ритайки. Той притисна ръцете й под коленете си и краката й не уцелиха нищо. Тя изпищя. Мъжът я зашлеви в отговор. Шокът я разтърси и тя се взираше зашеметена, докато той продължаваше тромаво да се разкопчава. Болката още не я бе заляла, не напълно. Натрупваше се в бузата и добавяше още масло в огъня. През насълзените си очи, тя го видя върху себе си като че наблюдаваше сцената от разстояние. Отделните звуци се сливаха в тъпо бучене. Тя виждаше напуканите му устни да се движат, мускулите на врата да се разместват, дългите жилки, но не чуваше думите. Освободи едната си ръка, но той отново я хвана и притисна още веднъж.

Зад него тя видя две приближаващи се фигури. Някъде в нея оживя слаба надежда и тя съумя да прошепне тихо:

- Помогнете ми.

По-предният изтегли масивен меч и като го задържа за острието, лашна нападателя й с дръжката по главата, така че онзи отхвърча в канавката.

Мечоносецът коленичи край нея. Той бе просто силует пред тебеши-реното небе, фантом.

- Мога ли да ти помогна с нещо, мадам?

- Кой си ти?

- Казвам се Ейдриън Блекуотър.

Тя се вторачи в него.

- Наистина? - успя да изрече, без да пуска ръцете му. Преди да го осъзнае, започна да плаче.

- Какво си й направил? - поинтересува се другият мъж, приближавайки се до тях.

- Нямам представа.

- Да не си й стиснал ръката прекалено силно? Пусни я.

- Не я държа. Тя държи мен.

- Съжалявам. Съжалявам - гласът на момичето потрепери. - Просто си мислех, че никога няма да ви открия.

- Е, вече го стори - усмихна й се той. - Този тук е Ройс Мелбърн.

Тя ахна и силно обви с ръце врата на по-ниския мъж, прегръщайки

го силно и плачейки по още по-подобен начин. Ройс стоеше неловко неподвижен, докато Ейдриън съумя да я отдели.

- Вече установих, че се радваш да ни видиш; това е добре - каза Ейд-риън. - Сега, коя си ти?

- Аз съм Тракия Ууд от село Далгрен - тя се усмихваше мимо волята си. - Търсех ви от много дълго време.

Тя залитна.

- Добре ли си?

- Малко ми се вие свят.

- Кога яде за последно?

Тракия се замисли, очите й шаваха напред-назад, докато се опитваше да си припомни.

- Няма значение - Ейдриън се обърна към Ройс. - Това е твоят бивш град. Някаква представа къде бихме могли да получим помощ за млада жена по това време на нощта?

- Жалко, че не сме в Медфорд. Гуен щеше да ни е от огромна полза.

- Е, тук наблизо няма ли бардак? В крайна сметка това е търговската столица на света. Не ми казвай, че не предлагат това.

- Да, има един добър на улица Южна.

- Добре... Тракия, нали? Ела с нас, ще се погрижим да те поизчистят и евентуално нахранят.

- Почакайте - тя коленичи при зашеметения мъж и си взе кесията от джоба му. - Мъртъв ли е?

- Надали. Не го тропнах толкова силно.