Авемпарта

- Последният от тримата кофаджии бе Кътър, който бе разбираемо разстроен да узнае, че Дъстър е убил любимата му. Фактът, че негов приятел е отговорен за смъртта й правеше нещата лични и Хойт бе повече от щастлив да остави Кътър да си отмъсти.

Но Кътър не искаше да го убива. Той искаше Дъстър да страда и настоя за нещо по-сложно, по-болезнено. Мъжът бе гениален стратег - най-добрият съставител на планове за обири - и спретна Дъстър да бъде заловен от градската стража. С помощта на малко връзки и пари, уреди Дъс-тър да бъде изпратен в затвора Манзант. Дупката, от която никой не се връща. Бягството бе смятано за невъзможно - само дето Дъстър някак си съумя. Все още не знаем как го е сторил - той спря, давайки на Ройс възможност да вземе думата.

От която Ройс не се възползва.

Прайс сви рамене:

- След бягството си, Дъстър се върна в Колнора. Първо магистратът по делото му бе открит мъртъв в леглото си. Сетне лъжесвидетелите - и тримата в една нощ. Накрая адвокатът. Скоро членовете на Черния диамант започнаха да изчезват един по един. Намираха ги на най-различни места: реката, градският площад, дори църковната камбанария.

След загубата на повече от дузина, Бижуто сключи сделка. Предаде Хойт на Дъстър, който го принуди да направи публично признание. Тогава Дъстър уби Хойт и остави тялото му във фонтана на Хълмистия площад - чисто изкуство. Това сложи край на войната, но раните бяха твърде дълбоки, за да се забравят. Дъстър изчезна, за да се появи няколко години по-късно на територията на Пурпурната ръка на север. Но не си член, нали?

- Гилдиите вече не ми допадат особено - студено отвърна Ройс.

- А тоя кой е? - попита Етчър, сочейки към Ейдриън. - Слугата на Дъстър? Носи достатъчно оръжия и за двама им.

Прайс се усмихна към зеления:

- Това е Ейдриън Блекуотър и аз не бих си позволил да го соча; има вероятност да си изгубиш ръката.

Етчър погледна скептично към Ейдриън.

- Какво? Значи той е нещо като майстор мечоносец, така ли?

Прайс се изкикоти.

- Меч, копие, стрела, камък, каквото е под ръка - обърна се към Ейд-риън. - Диамантът не знае много за теб, но се носят доста слухове. Според един си бил гладиатор. Друг твърди, че си бил генерал в калианската армия - и то успешен, ако човек може да има вяра на хорските приказки. Дори съществува история, в която си заловен ухажор на екзотична източна кралица.

Някои от диамантите, включително Етчър, се изкикотиха.

- Колкото и да бе забавна тази реминисценция, Прайс, имаш ли причина за спирането ни?

-Имаш предвид освен забавлението? Освен тормоза? Освен при-помнянето, че Черният диамант контролира този град? Освен уведомлението, че безгилдийни крадци като теб нямат право да практикуват тук и че самият ти не си добре дошъл?

- Да, това имах предвид.

- Всъщност има и още едно нещо. Едно момиче ви търси.

Ройс и Ейдриън се спогледаха любопитно.

- Тя разпитваше наоколо за двама крадци на име Ейдриън и Ройс. Колкото и да беше забавно да чуя публичното споменаване на имената ви, за Черния диамант е срамно някой в Колнора да се интересува от крадци, които не са част от гилдията. Хората може да си изградят погрешно впечатление за града.

- Коя е тя? - запита Ройс.

- Никаква идея.

- Къде е?

- Спи под Търговската арка на Капиталния булевард, така че отпадат вариантите да бъде дъщеря на богат търговец или благородна начинаеща. Тъй като пътува сама, отпада и възможността да ви търси, за да ви убие или арестува. Ако трябваше да позная, бих казал, че иска да ви наеме. Трябва да кажа, ако тя е от типа на обичайните ви клиенти, аз лично бих си избрал нещо по-традиционно. Все трябва да има някоя ферма за прасета, в която да постъпите на работа. Поне ще сте сред сродна компания.

Тонът и изражението на Прайс станаха сериозни:

- Намерете я и се омитайте заедно с нея. Утре по залез да ви няма. Би било добре да побързате. Поизчистена, може да се окаже хубавичка и да се продава на добра цена или поне да предостави няколко приятни минути някому. Подозирам, че единствената причина, поради която още никой не я е докоснал е, че навсякъде ръси имената ви. Тук Ройс Мелбърн е все още нещо като плашило.

Прайс се обърна да си ходи и подигравателният му тон се завърна:

- Срамота е, че не можете да останете; в театъра играят пиеса за двама крадци, оставили се да ги обвинят в убийството на краля на Медфорд. Съставена е по истински случай - убийството на Амрат преди няколко години - Прайс поклати глава. - Абсолютно нереалистично. Представяте ли си опитен крадец да бъде подмамен в замък, от който да открадне меч, само за да спаси някого от дуел? Автори!

Прайс продължи да поклаща глава, докато той и останалите крадци оставиха Ройс и Ейдриън, и се изгубиха в улиците на далечния бряг.

- Е, това бе приятно, не мислиш ли? - каза Ейдриън, докато двамата възобновяваха пътя си, този път обратно по хълма към булевард Капитален. - Приветлива групица. Усещам леко разочарование, че са изпратили само четирима.