Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

Вместо това тя се спусна от наклонената стена под ъгъл - колкото да докосне върха на разрушения каменен стълб метър и половина по-долу, после скочи и потъна в мрака от отвъдната страна. Болката експлодира и в двата ѝ крака при сблъсъка им с почвата. Тя падна, от джоба ѝ се изсипаха те­лефонът и някакви дребни монети и се изтъркаляха надалеч.

Охранителят скочи върху стената подир нея…

Осветлението се промени, червените лъчи от прожекто­рите внезапно изчезнаха. Протегнатият крак на мъжа не улу­чи горната част на стълба. Другият му пищял се удари в ка­менния ръб и тялото му с въртене полетя надолу, стоварвай­ки се тежко върху твърдата земя. Той извика и хвана нара­нения си крак.

Мейси не се чувстваше много по-добре; задъхана от болка, тя се изправи с усилие. Не беше далеч от пасажа, во­дещ към един от входовете на храма. С пулсиращи от болка глезени тя закуцука към дълбокия мрак отвъд високата източна стена.

Зави зад първия ъгъл и погледна назад. При северната стена имаше охранител, но вниманието му бе насочено към ранения му колега. Не я видя. Тя мина втория завой…

И се блъсна в метална решетка.

По дяволите! Мейси знаеше, че тук има бариера, която да не допуска туристите в храма, но тя беше по-висока, от­колкото бе очаквала, твърде висока, за да бъде прескочена. Зад нея се виждаше насядалата публика, но те гледаха към ярко осветения Сфинкс, а не към руините пред него, и не можеха да чуят никакви викове за помощ заради предвзето­то кресчендо на записа.

Но Мейси можеше да чуе другите викове. Преследвачи­те ѝ бяха в храма.

И тя беше в капан.

Виковете се приближаваха.

Вътрешната стена срещу решетката беше някак по-нис­ка от останалите - и на светлината, струяща между прътите, Мейси успя да забележи опори, на които да стъпи. Изкачи се. Часовете, прекарани в гимнастическата зала за трениров­ки на мажоретките, сега вече не ѝ се струваха само непри­ятно задължение.

Тя надзърна над ръба на стената, за да види типа със са­кото от змийска кожа само на около четири метра разстоя­ние от другата стена, и един човек, пресичащ долното ниво на храма. Още един навлизаше на бегом в коридора.

Тя беше в капан…

Издърпа се нагоре и легна върху стената, задържайки дъха си, с разтуптяно сърце. Тичащият мъж заобиколи зад ъгъла, достигна решетката, погледна през нея. Никой не бя­гаше от храма, само туристите зяпаха представлението.

- Някой вижда ли я? - извика американецът, като осве­тяваше с малко, но мощно фенерче пространството между порутените колони. Всички викове, които му отговориха, бяха отрицателни.

Хамди и Шабан забързаха към него.

- Не може да е излязла - каза Хамди, уловил се за носа с едната си ръка. - Всички входове от тази страна са бло­кирани.

- Коя беше тази? - попита Шабан ядосано.

- Една от екипа на АСН. Мейси Шариф. Тя е само сту­дентка.

- Студентка или не, може да съсипе целия ни план, ако се измъкне оттук - каза Шабан.

- Трябва да я намерим - добави американецът. - И то бързо.

- Какво смятате да правите с нея, господин Кротал? - попита Хамди.

- Ти к’во мислиш?

Последва металически звук, който накара кръвта на Мейси да се смрази. Вдигането на ударника на пистолет.

- Смятате да… - Хамди млъкна, шокиран.

- Нямам намерение да прекарам следващите десет годи­ни в египетски затвор заради някаква си шибана студентка.

- Доктор Хамди - каза Шабан, - ако тя се измъкне, вие и Гамал ще трябва да се оправяте с Бъркли. Боби, трябва да изпратим хора да наблюдават хотела ѝ, летището, всеки, към когото би могла да се обърне за помощ. Американка ли е?

Хамди кимна.

- Използвайте контактите ни там, за да откриете къде живее… както и къде живее семейството ѝ. Изпратете хора да наблюдават къщите им, да записват телефоните им. Тряб­ва да ѝ затворим устата.

- Разчитайте на това - каза Кротала. Второ изщракване - втори пистолет.

Мейси се разтрепери, почувства ужасно гадене. Смята­ха да я убият! Всички инстинкти ѝ подсказваха да побегне, но тя не смееше дори да се помръдне.

Един от охранителите извика от южния край на храма, докладвайки, че останалите входни коридори са празни. Кротала прекара лъча на фенерчето си през двора.

- А онези камъни там, до стената? Може ли да се е из­качила по тях?

Той тръгна нататък, токовете на каубойските му ботуши затропаха върху каменните плочи.

- Иди с него - каза Шабан. За момент Мейси си помис­ли, че говори на Хамди, преди да осъзнае, че се обръща към един от охранителите.

Онзи, който беше дотичал в коридора подир нея.

Нямаше никой между нея и източната стена…

Адреналинът надделя над страха ѝ. Тя се надигна и по­бягна по стената, след което скочи на по-горното ниво.

- Хей!

Кротала я беше видял.

Мейси ахна ужасено, очаквайки пистолетен изстрел - но такъв не последва. Шоуто беше свършило, стотици хора биха чули изстрела. Тя се качи на следващия каменен блок и се озова върху ръба на източната стена. Земята беше на повече от шест метра надолу.