Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис

- След осем дни - процеди Бъркли през стиснатите си зъби - ние ще покажем на света нещо по-невероятно дори от Атлантида, не се безпокойте. - Той се обърна към близ­ката преносима кабина със сателитна чиния на покрива й - щаба на екипа. - И като си говорим за графици, време е да си направя резервация.

Може би в момента не беше особено отзивчив, но Мей­си трябваше да поеме риска.

- Доктор Бъркли, ще ми отделите ли минутка?

- Само времето, които ще ми трябва да стигна до каби­ната - отсече той, като я изгледа презрително. - Какво има?

- Отнася се за мен - каза Мейси, като продължи да кра­чи. - Надявам се, че ще получа възможност да върша пове­че истинска археологическа работа. Мисля, че съм доказа­ла, че съм подходяща за …

Бъркли се спря и се обърна към младата жена.

- За работата? - изрече той със саркастична въздишка. - Това казва всичко, нали? Мейси, археологията не е работа. Тя е призвание, мания, нещо, което ръководи всичките ти мис­ли в будно състояние. Ако търсиш просто работа, в „Макдоналдс” и „Севън - илевън” винаги има свободни места.

- Нямах това предвид - започна Мейси, изненадана от неговата враждебност.

- Причината, поради която не си включена в главните разкопки - я прекъсна Бъркли, - е точно тази: ти не си вклю­чена. Как точно си заслужила мястото си тук? Всички оста­нали младши археолози имат множество разкопки в профе­сионалните си биографии и са се дипломирали с медали. А ти? - Устата му се изкриви презрително. - Само връзки. И не одобрявам оказването на натиск върху мен от неквали­фицирани студенти само защото Рене Монтаво дължи услу­га на майка ти. Трябва да си адски благодарна, че изобщо си тук. Сега отивай и довърши чистенето. Закъснявам за видео-конференцията с професор Ротшилд.

Той пристъпи в кабината и хлопна вратата.

Мейси гледа известно време подир него шокирана, по­сле се обърна и видя, че Хамди и Метц са се втренчили в нея. Хамди поглади с неудобство малката си копринена вра­товръзка, след което се върна към навеса над главните раз­копки, оставяйки я насаме с Метц.

- Искаш промяна в кариерата? - попита той цинично. - Имам телефоните на някои модни агенции.

- Я се разкарай! - Тя се намръщи и се понесе бясна по­край Сфинкса. Пред нея един човек от охраната тръгна на­горе по рампата, излизаща от ямата, в която се намираше Сфинксът. Тъй като искаше да остане сама, Мейси се обър­на, влезе в разрушения храм пред статуята и потъна сред сенките между порутените стени.

Тя седна на един каменен блок, опитвайки се да удържи емоциите си под контрол. Беше бясна, но и разтревожена. Египет определено не отговаряше на очакванията ѝ - не тол­кова чудеса и романтика, колкото тежка работа, смог, сто­машни вирусни разстройства, съскащи, щипещи, злобни просяци, досаждащи ѝ по улиците. А сега беше и жестоко оскърбена от шефа си. Задник!

Осветлението се промени, потапяйки Храма на Сфинк­са в още по-гъста тъмнина. Представлението със звук и свет­лина щеше да започне всеки момент; след две седмици тук Мейси на практика беше научила необикновеното зрелище почти наизуст. При нормални обстоятелства тя щеше да събира оборудването на екипа по време на събитието, но тази вечер…

- По дяволите! - промърмори тя, облягайки се назад върху камъка. Нека Бъркли си събира сам глупавите инст­рументи.

*

Шефът на охраната на обекта Сефу Гамал бързо пре­коси пътеката между Храма на Сфинкса и по-малките и по-стари развалини от югозападната им страна. На края на пътеката имаше охраняван портал. От 2008 година някога откритата равнина на платото Гиза беше оградена от дълга повече от двайсет километра висока стена от стомана и бодлива тел, отчасти за да се ограничи броят на амбулант­ните продавачи на дрънкулки и на дебнещите посетители­те притежатели на камили, а отчасти и от съображения за сигурност - Египет не желаеше да се повтори избиването на туристи в Луксор през 1997 година. Сега платото се на­блюдаваше от хиляди охранителни камери и от туристиче­ската полиция, и всички посетители се проверяваха с де­тектори за метал.

Но във вътрешността имаше и други препятствия, кои­то служеха не за да предпазват туристите от терористи, а за да предпазват египетските съкровища от туристите. Достъ­път до вътрешността на пирамидите беше ограничен до минимално количество посетители дневно, а самият Сфинкс бе почти напълно затворен за посещения - и при протичащите разкопки районът беше охраняван още по-зорко от обикно­вено. Изсечената в пясъчника яма, в която се намираше Сфинксът, граничеше на изток с храма, на запад и юг с от­весни скали, а на север - със съвременна каменна стена, поддържаща пътя през равнината. Достъп до мястото имаха само хора с пропуски.

Но тази вечер щеше да е изключение.

Гамал достигна портала и зачака да започне светлинно-звуковото шоу. Няколкостотин туристи седяха на редици сто­лове зад Храма на Сфинкса, за да гледат спектакъла. Той предпочиташе срещата да се осъществи много по-късно, след приключване на демонстрациите, и след като туристи­те и АСН екипът си тръгнат, но човекът, когото очакваше, беше нетърпелив… и раздразнителен.