Читаем Algoritam полностью

— Някой се е обадил вечерта — рече той. Изведнъж му се стори глупаво да я държи под прицел. Толкова близо и както беше ядосана, имаше риск да стане беля. Пъхна го обратно в кобура си. — Някой, който е знаел, че отивам в къщата на Алекс. Няма кой друг, освен теб.

— Какви ги говориш? Не съм знаела, че отиваш в къщата на Алекс. Изобщо не знаех къде отиваш, по дяволите! Каза само, че имаш работа.

— Може да си се досетила. — Още щом го каза, му прозвуча неубедително. Боже, това ли му беше доказателството? Не, мъжът беше попитал къде е Алекс. Но… може ли да не им пукаше за момичето? Алекс беше най-важният, това бе ясно. Можеше дори да не знаят, че момичето се крие. Които и да бяха, нямаха достатъчно хора. Може да бяха оставили Сара за после, ако изобщо им дремеше за нея.

— Човекът, когото си изтезавал тази вечер — рече тя. — Какво ти каза? Нищо не ти е казал. Измисляш си. Измисляш си, за да ме уплашиш.

Не беше казвал, че е изтезавал някого, макар да се беше надявал представата да я ужаси. Въпреки всичко нещо не беше наред. Или по-скоро нямаше нищо нередно. Тя беше сама в стаята, невъоръжена, заспала или поне добре се преструваше на заспала. Нямаше логика.

— Защо си оставила вратата отворена? — попита той.

— Така исках.

Да, ясно беше, че крои нещо.

— Защо?

— Не е твоя работа! — отвърна Сара. Отново понечи да го ръгне в гърдите, но Бен стисна пръста ѝ в юмрука си.

— Зададох ти въпрос — рече той, стисна здраво и я опря в стената.

— Давай — каза тя и се намръщи. — Счупи го. Счупи ми пръстите. Удави ме в банята. Нали това правиш? Изтезаваш хората, докато не ти кажат това, което искаш да чуеш?

Защо беше оставила вратата отворена? Сигурно защото беше искала да му е по-лесно да влезе оттам. Но защо тогава никой не му бе устроил засада, защо тя не беше въоръжена? Каква беше целта? Защо беше искала той да може да…

О, идиоттакъв!

Всичко се връзваше. Беше повече от явно. Беше смущаващо просто и трябваше да си сляп или — налагаше се да си го признае — маниак, за да не го видиш.

Погледна надолу, за пръв път осъзна колко оскъдно е облечена. Всичко се виждаше. Формата на гърдите ѝ под тънката материя на корсажа, гладката карамелена кожа на корема ѝ над бикините…

Пусна пръста ѝ и подпря длан на стената до главата ѝ.

— Защо си оставила вратата отворена? — попита отново.

— Казах ти, не е твоя работа.

Боже, беше толкова красива! Мислеше, че вече го е видял, но не беше. Не и така.

— Защо? — зададе пак въпроса си, този път по-тихо.

— Няма да ти кажа — отвърна тя. Опита се да го заобиколи и той подпря другата си ръка на стената до нея, като ѝ прегради пътя от двете страни.

— Искам да ми кажеш.

— Не.

По-ускорено ли дишаше? Знаеше, че е така. Виждаше зърната ѝ, прозираха през корсажа.

Направи крачка напред и наведе глава така, че устните му се озоваха само на няколко сантиметра от бузата ѝ.

— Може би вече знам — рече той.

— Нищо не знаеш за мен.

— Знам нещо — отвърна той и се приближи още.

Тя го погледна, очите ѝ бяха сърдити, предизвикателни, устните разтворени, дъхът ѝ излизаше и влизаше със свистене през тях. Усети как сърцето му бие лудо в ушите.

Наклони се още и тя извърна рязко глава. Бузата му допря нейната, Сара дишаше шумно в ухото му. Можеше да помирише косата ѝ, кожата ѝ. Приближи се още по-близо и се притисна към нея, меката топлина на гърдите ѝ направо го подлуди.

Махна едната си ръка от стената и я сложи върху хълбока ѝ, после я остави да се плъзне нагоре, погали ребрата, издутината на гърдата, врата, бузата. Тя наведе глава. Възпротиви се за миг, после се извърна, като издаде странен звук — полустон, полувик, и срещна устните му, нейните се разтвориха, езикът ѝ докосна неговия.

Бен хвана главата ѝ с две ръце и я целуна страстно, сърцето му биеше лудо, усети бучене в ушите. Почувства се като отвързан, все едно беше изпуснал нещо и се носеше стремглаво в мрака. Все още я притискаше, но сега и тя се притисна в него. Така се беше надървил, че чак го болеше.

Спря да мисли, просто имаше нужда да е гола, да, нужда.

Нищо друго нямаше значение, нищо друго не беше реално. Хвана деколтето на корсажа ѝ с две ръце и го дръпна силно. Звукът от сцепването на плата изпълни ушите му, гърдите ѝ бяха в ръцете му. И бяха красиви. Тя беше красива.

Сара провря пръсти през отворите на ризата му и дръпна, копчетата се разхвърчаха със скоростта на картечница. Мина му през ума: Нищо чудно, виж само как те опипа във «Везувио». После тя се наведе напред, впи устни във врата му и пръстите ѝ се заловиха с токата. Той откопча кобура, докато тя дърпаше колана му. Зае се с ципа, докато Бен сваляше ризата и сакото си, след което, майната му, не можеше да издържа повече, не можеше да чака, дръпна сам ципа и си свали панталоните. Изрита ги настрани и отново я придърпа към себе си. Тя го прегърна с едната ръка, притисна се и той усети как другата ѝ ръка се плъзга надолу към слабините му.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Абсолютное оружие
Абсолютное оружие

 Те, кто помнит прежние времена, знают, что самой редкой книжкой в знаменитой «мировской» серии «Зарубежная фантастика» был сборник Роберта Шекли «Паломничество на Землю». За книгой охотились, платили спекулянтам немыслимые деньги, гордились обладанием ею, а неудачники, которых сборник обошел стороной, завидовали счастливцам. Одни считают, что дело в небольшом тираже, другие — что книга была изъята по цензурным причинам, но, думается, правда не в этом. Откройте издание 1966 года наугад на любой странице, и вас затянет водоворот фантазии, где весело, где ни тени скуки, где мудрость не рядится в строгую судейскую мантию, а хитрость, глупость и прочие житейские сорняки всегда остаются с носом. В этом весь Шекли — мудрый, светлый, веселый мастер, который и рассмешит, и подскажет самый простой ответ на любой из самых трудных вопросов, которые задает нам жизнь.

Александр Алексеевич Зиборов , Гарри Гаррисон , Илья Деревянко , Юрий Валерьевич Ершов , Юрий Ершов

Фантастика / Боевик / Детективы / Самиздат, сетевая литература / Социально-психологическая фантастика