Algoritam

— Първо, както вече казах, е загуба на време. Второ, и без това ме запозна с достатъчно хора от фирмата си. Не желая да привличам внимание.

Сара, ядосана, понечи да каже: Съжалявам, че те притеснихме, но успя да се въздържи.

— Имаш ли доверие на шефа си? — рече Бен. — Каубоят?

На Алекс му се искаше да каже: Не вярвам на никого. Но вместо това рече:

— Защо? Мислиш ли, че е замесен?

Бен повдигна рамене.

— Беше тук рано сутринта.

— Винаги идва рано. Пък и защо му е да го прави?

— Аз откъде да знам? Твой шеф е.

— Годишният му доход е седемцифрено число. Не смятам, че мотивите му може да са финансови.

Бен се засмя:

— Стигат ли парите някога?

В стаята се възцари тишина.

— Добре — обади се Сара, — вариант две. За какво по-точно говорим?

Бен погледна към Алекс.

— Можеш ли да работиш с този бекъп файл?

— Разбира се — рече Алекс.

— Тогава го направи. Вземи каквото ти трябва за няколко дни, намери си безопасно място, където да се скриеш, забрави за всичко останало и разбери какво ѝ е толкова специалното на тази технология.

— Не е кой знае какво — обади се Сара.

— Не е. Но е по-добре, отколкото да чака някой да му пусне куршум в тила.

Сара разбра, че той иска просто Алекс да се скрие. А тя какво трябваше да прави? Двама души бяха мъртви. Някой беше откраднал папки от кабинета ѝ. Бяха проникнали в регистъра на патентното ведомство, бяха влезли в дома на Алекс. Мисълта, че единствените двама души в света, които разбират какво става, могат да я изоставят, я плашеше.

— Да? — каза Алекс. — А Сара какво да прави?

Тя беше толкова благодарна, че насила се въздържа да не му се усмихне.

— Същото, което и ти. Да се спотаи. Да чака, докато не разбереш за какво наистина служи тази технология.

— Мога да го разбера по-бързо със Сара, отколкото сам.

Сара примигна. Това Алекс Тревън ли го каза?

Бен поклати глава.

— Мисля, че ще е по-безопасно, ако…

— Ако какво? — попита Алекс. — Ако се разделим? Не виждам как. А и ти сам го каза: това, което в крайна сметка ще осигури безопасността ни, е да разберем защо някой иска технологията толкова, че да тръгне да убива.

Бен се почеса по бузата.

— Добре. Както искате.

Алекс погледна към Сара.

— Можеш ли да изчезнеш за няколко дни?

Тя изпусна дълга въздишка.

— Може би, ако се разболея… ти беше болен, нали? Грип?

— До тази сутрин обаче — отвърна Алекс. — Озбърн ме видя на идване.

Сара направи опит да се усмихне.

— Предполагам, че може да съм се заразила от теб. А теб да те е повторило.

Алекс погледна към Бен.

— Ами ти?

— Какво аз?

Алекс въздъхна.

— Можеш ли да отделиш още малко време? Можеш ли да прекараш още няколко дни с нас?

— Не мисля, че се нуждаете от мен.

Алекс постави длани върху бюрото си, сякаш търсеше опора или се мъчеше да се успокои.

— Напротив, Бен, нуждаем се. Ние сме просто двама адвокати, както сам забеляза. Виждаш колко бързо ме откри последния път, когато опитах да се «скрия». Някой друг може да направи същото. Трябва да се подкрепяме.

Бен погледна през прозореца. Стисна юмрук. Кокалчетата му изскочиха.

— Да се подкрепяме — повтори той.

Алекс го погледна.

— Точно така.

Бен кимна.

— Добре. Но вие вършите вашата работа, аз — моята. Вашата работа е да разберете каква е тази технология. Моята работа е всичко останало. Аз командвам. Не ми задавате въпроси. Не ми четете лекции. Правите точно каквото ви кажа. Вече сте в моя свят, не във вашия. Ясно?

Алекс се съгласи.

Бен погледна към Сара. Тя отвърна на погледа му — по дяволите, този е маниак на тема контрол — но не каза нищо.

— Разбрахме ли се? — повтори той отново.

— Аз те разбрах — отвърна тя.

— Да. И аз те разбрах. Дайте да ви видя мобилните телефони.

Сара си помисли: Сега пък какво? Но не каза нищо. Подаде телефона си. Алекс направи същото.

Бен ги изключи и ги хвърли в кожената чанта върху бюрото. Сара попита:

— Какво правиш?

— Не ми задавате въпроси — отвърна ѝ Бен.

— Ще ти задавам, щом ми взимаш телефона. И само защото не трябва да ти задавам въпроси, не означава, че вечно ще се измъкваш без никакво обяснение.

Бен се разсмя. Искаше ѝ се да му зашие един шамар.

— Знам, че ви е трудно да го приемете — каза той, — но някой се е набъркал сериозно в живота ви. В домовете ви и в службата. В колите, които карате. На местата, където ходите. Сега разбирате ли ме? Гарантирам ви, че ако аз ви преследвах, щях да се закача към телефоните ви, освен ако не ми предлагате още по-лесен начин за следене. Някой от вас има ли абонамент за аварийна помощ или нещо подобно към джипиеса на колата?

Сара кимна и видя, че и Алекс направи същото. Думата, която Бен използва толкова спокойно, «преследвам», я смрази.

— Браво, поздравления. Ще се погрижа и за това. Казахте, че сте готови да изчезнете за малко, но не знаете как да го направите. Никой не е казал, че е лесно. Ще трябва да се откажете от някои удобства. Разбрано? Нуждаете ли се от още обяснения, или вече ви стана ясно?

Замълчаха за миг. Сара си даде сметка, че казаното от него има смисъл, но продължи да негодува срещу начина, по който го казваше.

— Какво да правим? — попита Алекс.

Бен погледна към Сара.