Algoritam

Именно комбинацията между благородната представа за себе си и жестоката истина правеше американците толкова опасни. Защото, ако нападнеш такива хора, които се смятат за невинни, самото превъплъщение на всичко най-добро на света, те ще отвърнат на удара не само с гняв, но и с морално оправдана старозаветна ярост. Всеки, покварен достатъчно, за да нападне подобни ангели, изгубва правото си на съд, справедливост, дори на елементарна милост.

Да, чужденците мразят лицемерието на американците. Няма лошо, стига да се страхуват. Oderint dum metuant.

Така е, страхът си имаше и обратна страна. След като Щатите свалиха Саддам Хюсеин, всеки противник на Америка от нисшата лига разбра, че се нуждае от застраховка. Защото, ако Саддам беше разполагал с няколко ядрени бомби и бе демонстрирал лудостта си или дори най-малката решителност да ги използва при нападение — кой би заложил срещу човек, обгазявал собствения си народ? — Съединените щати със сигурност щяха да си седнат на задника. Иранците го бяха разбрали. Отчасти затова толкова се мъчеха да си направят атомна бомба.

Усмихна се. Е, сега щяха да се позабавят малко, нали така?

Но убийството на учените беше най-вече печелене на време. Америка беше най-богатата, най-развитата, най-напредналата в технологично отношение страна с несравнимо военно превъзходство. Ядрените бомби може и да бяха достатъчни за поставяне в шах на такава сила, но това не означаваше, че враговете й не търсят начин за шах и мат. Китайците експериментираха с антисателитни технологии, търсейки начин да извадят очите на Америка в Космоса. За руснаците всичко опираше до войната в киберпространството, масираната им компютърна атака в Естония беше само за проба. Иранците и други треторазредни сили… кой знае? В хиляди гаражи, бункери и секретни лаборатории по целия свят надъхани мъже търсеха слабости. Откриеха ли някоя, щяха да я използват.

За щастие в недрата на Пентагона имаше стотици специалисти, чиято работа беше да обмислят всички вероятности, да си представят, да предвиждат, следят, предотвратяват. Разбира се, и преди 11 септември беше имало хора на служба, които да мислят как да предпазят Америка от необичайни заплахи. Но сега имаше повече и по-добре мотивирани. Министерството на отбраната дори бе институционализирало някои от тях, превръщайки Осма военновъздушна бригада в нещо, наречено Киберкоманда, на която бе възложена задачата да обучава и оборудва сили за защита, атака и използване на Мрежата. Бен се надяваше, че си вършат работата.

Е, той си вършеше неговата. Открай време беше черната овца. В него имаше някаква студенина, сдържаната му природа смущаваше родителите му, а пък другите деца погрешно го смятаха за хладнокръвен. Сдържаността го беше направила популярен. А тази нетърсена лесна популярност, заедно с приятелите, гаджетата и купоните, които вървяха с нея, бе спомогнала за уравновесяването на сдържаността и до някаква степен я беше прикрила.

Баща му беше инженер в Ай Би Ем и семейството се мести три пъти, докато Бен беше малък — първо, Йорктаун Хейтс в Ню Йорк, после Остин, Тексас, и накрая Портола Вали в калифорнийската Силициева долина, на един хвърлей място от разлома Сан Андреас. Бен го биваше във футбола и борбата, а спортът винаги е добър начин да те приемат бързо в новото училище. По-малката му сестра Кейти също никога нямаше проблеми. Хубаво момиче с лъчезарна усмивка и с преливащо от доброта сърце, тя беше така устроена, че харесваше всички и естествено всички на свой ред я харесваха.