Адел Паркс

Беше на трийсет. На трийсет, не на двайсет. Понеже тъкмо бе изпила по-голямата част от бутилка червено вино, цифрата трийсет витаеше из главата иМ и се блъскаше в съсипаните иМ мозъчни клетки. Трийсет. Кръжеше като досадна оса, която не можеше да прогони. Трийсет. Беше толкова близо до четирийсет, че за миг дъхът иМ секна. Бавно сгъна на две кутията от пица, като внимаваше да не изсипе на килима изхвърлените маслини и неизядените корички. Когато поръчва пица «Фиорентина», една трийсетгодишна жена би трябвало да не забравя да каже: «Без маслини». Освен това от жена на трийсет години в петък вечер не се очаква да яде пицата направо от кутията. Нали така?

Точно така.

Тя би трябвало да присъства или да организира вечери поне за шестима, които да бъдат едновременно изтънчени, модерни и забавни. Така правеше Марта. Трябваше да носи «Уейкли», а не «Уеърхаус», макар че джинсите иМ несъмнено бяха удобни. Трябваше да се намира на тропически бряг или в сауната на хижа в заснеженото подножие на някой модерен ски курорт или поне да посещава курс по салса. Боже, имаше стотици места, които бяха по-привлекателни.

Елайза позволи на погледа си да се спре върху Грег. Дори изборът му на наркотици беше смущаващо остарял. Вече никой не пушеше, освен студентите, понеже те бяха млади и зелени, и носталгично настроените по шейсетте, понеже отчаяно се опитаха да възкресят времето, когато са били млади и зелени. Елайза не познаваше Грег като студент. Бяха се запознали преди четири години, когато той вече бе духнах трийсетте свещички върху тортата, но въпреки това не бе забелязала да се държи по-зряло от студент.

Отначало я привлече неговата «творческа кариера» и ужасно се подразни, когато баща иМ през смях каза:

— Нали сега за такива смятат, че са твърде мързеливи или твърде глупави, за да си намерят работа?

Грег свиреше в група и беше талантлив, това бе сигурно.

Само че никога нямаше да го «открият», това също бе сигурно.

А най-дразнещото от всичко бе, че на него май не му пукаше. Елайза, която беше редактор на музикални клипове (е, помощник-редактор — тя също бе изградила кариерата си доста късно), можеше да му помогне (или поне да го запознае с хора, които биха могли да му помогнат). Но щом повдигнеше този въпрос, Грег свиваше рамене, засмиваше се и иМ казваше, че е голяма сладурана.

Той обичаше работата, с която се занимаваше през деня. Продаваше шапки на Епъл Маркет в Ковънт Гардън. Момичето, което изработваше шапките, му плащаше в брой, затова той винаги разполагаше с «джобни» за вечерите в кръчмата и се опитваше да финансира музикалните си участия, които също бяха в кварталната кръчма.

— Джобни — повтори Елайза думата, с която Грег назоваваше приходите си, и потръпна.

Тя беше твърде възрастна, за да има приятел, чийто речник е богат като този на племенника иМ. А Матю още не беше навършил три.

Стареенето. Елайза го ненавиждаше. Или по-скоро се чувстваше неподготвена за него. Биваше я да бъде млада, естествена. Беше се бушувала, крещяла, цупила и участвала в най-различни клубни организации. Беше прекалявала с алкохола и храната, беше опитала наркотиците и бе танцувала с всякакви загубеняци. Беше си боядисвала косата, дупчила си бе носа, татуирала си бе ръцете и се бе разголвала (само веднъж на един мач по ръгби и полицаят бе погледнал на нещата от забавната им страна, явно много повече хора се разголваха на публично място, отколкото човек би допуснал). В Индия бе боледувала от дизентерия, беше яла сурова риба на плажовете в Тайланд, беше живяла на баржа в Камдън и беше безделничела по плажовете в Калифорния. Беше пила саке с японски бизнесмени и водка с някакви съмнителни типове, които твърдяха, че са свързани с руската мафия. Беше се наливала с коктейли джин с тоник в Лондон. С много коктейли. Едва през последните няколко месеца бе започнала да се пита дали нощните гуляи си струват сутрешния махмурлук.

Някога тя диктуваше темпото. Сега не бе сигурна дали изобщо иска да участва в състезанието.

Годините не иМ личаха. И тя като много лондончани изглеждаше някъде между осемнайсет и четирийсет. В Лондон възрастта бе въпрос на нагласа, макар че напоследък Елайза имаше чувството, че е минно поле. Беше висока около метър и седемдесет и бе много слаба. Откакто навърши десет години, чакаше гърдите иМ да пораснат. Сега, двайсет години по-късно, трябваше да признае, че Джордан е получила дела, отреден от Бога за Елайза Евъргрийн. И макар да ненавиждаше факта, че мъжете могат да бъдат категоризирани според предпочитанието си към женските гърди или крака (сякаш жените бяха пилешко), беше благодарна за дългите си силни и загорели крака, които като че ли стигаха чак до ушите иМ. Стараеше се да поддържа добре оформените си прасци и плоския си корем и да води война срещу отпуснатата кожа на ръцете си.