Адел Паркс

Адел ПарксЧуждото е по-сладко

Две сестри, всяка от които мечтае за любовния живот на другата…

До деня, в който Майкъл зарязва Марта, а Елайза зарязва Грег.

Сега и двете са свободни да потърсят връзката, за която са мечтали — Марта иска забавления, много забавления. Страхотен секс, силни усещания, непредвидим млад мъж. В крайна сметка не е нужно да знаеш всички правила за есемесите или модните дрехи, всичко можеш да наваксаш в крачка.

Елайза иска идеален съпруг, и то веднага. Задушевни разговори, изискани вечери с мъж, който не пазарува само в кварталния магазин.

Веднъж получили, каквото искат, им остава една гигантска крачка… Накъде?

«Сърцето би умряло без надежда.»

(Поговорка)

Септември

1.

Марта рядко се озоваваше следобед на станция «Ърлс Корт». Не ползваше често метрото — не е практично, когато пътуваш с деца. Не всички спирки имаха асансьори, а да мъкне десетмесечната Мейси и две и половина годишния Матю (да не говорим за всички останали принадлежности на двойната детска количка, безбройните чанти, няколко кукли, книжки, дъждобрани и така нататък) нагоре-надолу по стълби и ескалатори не беше представата иМ за забавление. Почти никъде не ходеше без децата, затова се придвижваше из Лондон предимно със семейния автомобил. Днес обаче колата бе на ремонт.

Провървя иМ на проклетата кола.

Марта виновно се огледа, сякаш бе изрекла думите на глас. Никой не иМ обръщаше внимание, така че явно не го бе направила.

Не че се оплакваше, задето Майкъл не и обръща внимание, просто… Добре, де, всъщност се оплакваше.

Днес за децата се грижеше майка иМ. Тя се чувстваше малко виновна и заради това, но понеже вината бе чувството, което я спохождаше най-често, вече дори не усещаше кога се чувства виновна. Не си даваше сметка и кога е напрегната, стресирана и дори изтощена. Беше привикнала с неприятната тъпа болка в стомаха, която иМ подсказваше, че незнайно как е забравила, провалила или развалила нещо, въпреки старанието си.

Марта смяташе, че не е честно да моли майка си да гледа децата, за да може да отиде на фризьор, макар тя да твърдеше, че иМ е приятно да се грижи за тях. Струваше иМ се егоистично. Вече повече от пет години ходеше в салона на Тони и Гай в Найтсбридж, за да се подстригва при невероятния Стивън. Обикновено водеше и децата, което си беше сериозно предизвикателство. Или едното, или другото, а най-често и двете пищяха и превръщаха събитието по-скоро в мъчение, отколкото в приятно изживяване. Днес също смяташе да ги вземе със себе си и да отиде с такси, за да избегне метрото. Само че в такъв случай щеше да иМ се наложи да напъха в таксито и двете детски седалки, а шофьорите винаги губеха търпение. И къде щеше да сложи седалките, когато пристигне във фризьорския салон? Само щяха да пречат.

Марта мразеше да се пречка или да създава главоболия, дори незначителни. Обичаше да се слива с тълпата, да се нагажда. В идеалния случай — да бъде напълно незабележима. Освен това винаги бе смятала, че ползването на такси е глезотия, а подобно разточителство не беше в стила иМ. Всъщност разточителството изобщо не иМ бе присъщо, ако не броим флуоресцентните иМ розови аксесоари за коса.

Така че не знаеше как да постъпи. За щастие майка иМ реши вместо нея, като се появи с балони и с енергийни хранителни добавки под формата на сладкиши и плодови сокове.

Марта оправи и без друго безукорната яка на ризата си и пак я изпъна. Погледна отражението си в лъскавия автомат за шоколад, който изкусително стоеше на перона. Махна няколко косъма от раменете си. Прическата иМ бе съвършена. Тя ходеше на фризьор всеки първи петък на месеца, в два и петнайсет следобед. Само изключително наблюдателен човек би забелязал, че косата иМ е подстригана. Беше съвсем леко оформена и сресана. Марта беше доволна, понеже почти не личеше, че си е правила прическа.