Булевард „Кенеди“ минаваше през живописни горички и паркове и покрай пристанището в Уеникапъ, след което продължаваше между града и Босфора на север към Златния рог. Там, високо над града, се издигаше османската твърдина — дворецът Топкапъ. Разположен стратегически над Босфора, дворецът беше любимо място за туристите, които идваха да се насладят както на изгледите, така и на зашеметяващата колекция османски съкровища, включващи наметалото и меча, принадлежали според преданието на самия пророк Мохамед.
„Няма да ходим чак дотам“ — помисли си Лангдън и си представи „Света София“, която се издигаше в центъра на града.
Когато завиха от булеварда и продължиха през гъсто застроения град, Лангдън загледа тълпите по улиците и тротоарите и отново си спомни за темите, за които бе ставало дума днес.
Свръхнаселение.
Чума.
Извратените идеи на Зобрист.
Макар че много добре си даваше сметка накъде са тръгнали, едва сега напълно осъзна целта на мисията. „Отиваме в епицентъра“. Представи си бавно разграждащата се торба с жълто-кафява течност и се запита как изобщо е стигнал дотук.
Странното стихотворение, което бяха открили със Сиена на гърба на посмъртната маска на Данте, го беше довело тук, в Истанбул.
Коленичете в позлатения музейон на светата мъдрост
и ухо допрете до земята,
чуйте на вода течаща ромона.
В дворец потънал надълбоко влезте…
защото там, в тъмата, хтоничното чудовище очаква
във водите кървавочервени
на лагуна, в която не блестят звездите.
Отново с тревога си помисли, че последната песен от „Ад“ завършва с почти същата сцена — след дълго спускане през подземния свят Данте и Вергилий стигат най-ниската точка на ада. Там, без никакъв изход навън, чуват ромона на поток, течащ между камъните под тях, тръгват през пукнатината по течението му… и накрая намират спасение.
Данте пишеше: „…туй празно място… и ручей звънък чак дотам… в скалите през една пукнатина… Поехме, за да стигнем на земята, по пътя скрит…“
Сцената
на Данте несъмнено
бе вдъхновила
стихотворението
на Зобрист,
макар че в този
случай лудият
учен беше преобърнал
всичко наопаки.
Лангдън и останалите
наистина трябваше
да следват
ромона на течащата
вода, но за разлика
от Данте, нямаше
да излизат от
ада… а да
Докато микробусът се провираше през все по-тесните улички и все по-гъсто застроените квартали, Лангдън започна да схваща перверзната логика, накарала Зобрист да избере центъра на Истанбул за мястото, от което ще тръгне пандемията.
„Тук Изтокът среща Запада.
Кръстопът на световете“.