Поведе Сиена и Ферис по един коридор към добре осветена ниша, където други четири коня сякаш препускаха в тръс към тях, излизайки от тухлените арки.
Лангдън посочи с възхищение статуите.
— Това са оригиналите.
Всеки път, когато ги виждаше отблизо, Лангдън се възхищаваше на изработката и особено на детайлите на мускулатурата им. Впечатлението само се засилваше от златистозеления окис, който ги покриваше изцяло. Винаги когато виждаше четирите коня в чудесно състояние въпреки бурното им минало, Лангдън си напомняше колко е важно да се запазват великите произведения на изкуството.
— Хамутите им — каза Сиена и посочи декоративните ремъци около шиите. — Значи са били добавени? За да скрият разрезите?
Лангдън беше разказал на Сиена и Ферис за странната подробност с „отрязаните глави“, прочетена в уебсайта на ARCA.
— Така се оказва — отвърна той и пристъпи към таблото до статуите.
— Роберто! — извика дружелюбен глас зад тях. — Обиждаш ме!
Лангдън се обърна и видя Еторе Вио, жизнерадостен белокос мъж със син костюм и с очила на верижка, да си пробива път през тълпата.
— Как смееш да дойдеш във Венеция и да не ми се обадиш?
Лангдън се усмихна и стисна ръката му.
— Обичам да те изненадвам, Еторе. Добре изглеждаш. Това са мои приятели, доктор Брукс и доктор Ферис.
Еторе ги поздрави, отстъпи назад и огледа Лангдън критично.
— Пътуваш с доктори, а? Да не си болен? И какво е това облекло? Да не си решил да ставаш италианец?
— Нито едното, нито другото — засмя се Лангдън. — Дойдох за малко информация относно конете.
Еторе се заинтригува.
— Нима за великия професор са останали неизвестни неща?
Лангдън се разсмя.
— Искам да науча за отрязването на главите им по време на кръстоносния поход, за да бъдат транспортирани тук.
Еторе Вио го погледна така, сякаш Лангдън току-що се беше поинтересувал как са хемороидите на английската кралица.
—
За бога, Робърт
— прошепна той.
— За това не се
говори. Ако
искаш да видиш
отрязани глави,
мога да ти покажа
прочутата
обезглавена
—
Еторе, искам
да знам
— Не е имало такова нещо — отсече Еторе. — Разбира се, чувал съм преданията, но никъде в историческите извори не се споменава, че някой дож е извършил…
— Еторе, моля те — прекъсна го Лангдън. — За кой дож става дума според преданията?
Еторе си сложи очилата и го погледна.
—
Ами, според
—