— Ако мислите, че ще ви бъде от помощ — рече Ректора, — предполагам, че зная към кого се обръща Зобрист. — Замълча за момент. — Към лице с кодово име FS–2080.
Сински подскочи.
— FS–2080 ли?! — И погледна смаяно Ректора.
Той изглеждаше не по-малко смаян.
— Това говори ли ви нещо?
Сински кимна. Не можеше да повярва на ушите си.
— Определено ми говори.
Сърцето ѝ биеше бясно. FS–2080. Макар да не знаеше самоличността на лицето, за нея нямаше никакви съмнения какво представлява това означение. СЗО следеше подобни кодови имена от години.
— Движението на трансхуманистите — каза тя. — Запознат ли сте с него?
Ректора поклати глава.
— Най-просто казано — обясни Сински, — трансхуманизмът е философия, според която човечеството трябва да използва всички налични технологии, за да направи вида ни по-силен. Оцеляване на най-приспособените.
Ректора сви безразлично рамене.
— Общо взето — продължи тя, — движението на трансхуманистите е съставено от отговорни индивиди, етично ангажирани учени, футуристи и визионери, но както в много други движения, съществува и малка, но войнствена фракция, според която движението не действа достатъчно бързо. Това са апокалиптични мислители, които вярват, че краят наближава и че някой трябва да предприеме драстични мерки, за да спаси бъдещето на вида ни.
— И предполагам, че Бертран Зобрист е бил един от тези хора — рече Ректора.
— Определено — каза Сински. — Той беше един от водачите на движението. Освен че беше невероятно интелигентен, той бе не по-малко харизматичен. Автор на апокалиптични статии, положили началото на цял култ от ревностни привърженици на трансхуманизма. Много от фанатичните му последователи използват кодови имена със сходна структура — две букви и четирицифрен номер, като DG–2064, BA-2105 или онова, което споменахте вие преди малко.
— FS–2080.
Сински кимна.
—
Това може да
е
— Буквите и цифрите имат ли някакво значение?
Сински посочи компютъра.
— Пуснете браузъра си. Ще ви покажа.
Ректора се поколеба, но отиде при компютъра и пусна търсачката.
— Потърсете FM-2030 — каза Сински, докато заставаше зад него.
Ректора попълни полето за търсене и на екрана се изписаха хиляди уебстраници.
— Щракнете върху която и да е от тях — каза Сински.