Читаем Àä полностью

Лангдън се славеше с фотографска памет, но спомените му от обиколката по тайните проходи тук преди няколко години бяха мъгляви, а това до голяма степен се дължеше на втората чаша „Гайа Небиоло“, която бе изпил на обяд, преди да тръгне на въпросната обиколка. Думата „nebbiolo“ много подходящо означаваше „лека мъгла“. Но въпреки това Лангдън ясно си спомни, че тогава в това помещение му показаха карта на Армения, която имаше уникално качество.

„Знам, че е тук“, помисли си той и продължи да търси из безкрайната на пръв поглед сбирка.

— Армения! — заяви Сиена. — Ето я!

Лангдън се втурна към нея и тя му посочи картата на Армения с изражение, което сякаш казваше: „Намерихме Армения. А сега какво?“

Лангдън нямаше време за обяснения. Затова просто се протегна, сграбчи тежката дървена рамка на картата и я дръпна към себе си. Цялата карта се завъртя, а заедно с нея и голяма част от дървената ламперия — и се откри скрит проход.

— Аха — каза Сиена впечатлена. — Значи отиваме в Армения.

И без колебание се мушна в мрачния тунел. Лангдън я последва и затвори вратата зад тях.

Въпреки че спомените му от обиколката на тайните проходи бяха мъгляви, Лангдън ясно помнеше този тунел. Със Сиена току-що бяха влезли в Palazzo Invisibile** — скрития свят, който съществуваше зад стените на Палацо Векио, тайното пространство, достъпно само за властващия херцог и най-близките му хора.

Лангдън спря за миг и огледа обстановката, в която бяха попаднали — каменен коридор, осветен единствено от слабата естествена светлина, която се процеждаше през малки прозорци. След петдесетина метра проходът завършваше с дървена врата.

Той се обърна наляво, където имаше тясно стълбище, препречено с верига. Табелата над него предупреждаваше: USCITA VIETATA.

Лангдън тръгна към стълбите.

— Не! — спря го Сиена. — Пише, че не е изход.

— Благодаря — отвърна Лангдън с кисела усмивка. — Знам поне толкова италиански.

Откачи веригата, занесе я при тайната врата и я усука около дръжката и близката колона, така че вратата да не може да се отвори от другата страна.

— О — каза смутено Сиена. — Добра идея.

— Няма да ги забави много дълго — обясни Лангдън. — Но повече време не ни е нужно. Ела.

Агент Брюдер и хората му бързо успяха да се справят с веригата и нахлуха в тесния коридор. Когато отвори дървената врата в дъното му, Брюдер бе заслепен от ярка слънчева светлина.

Беше се озовал на външна пътека, която минаваше по покрива на палата. Проследи я поглед и видя, че води към друга врата на петдесет метра от тях.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Коммунисты
Коммунисты

Роман Луи Арагона «Коммунисты» завершает авторский цикл «Реальный мир». Мы встречаем в «Коммунистах» уже знакомых нам героев Арагона: банкир Виснер из «Базельских колоколов», Арман Барбентан из «Богатых кварталов», Жан-Блез Маркадье из «Пассажиров империала», Орельен из одноименного романа. В «Коммунистах» изображен один из наиболее трагических периодов французской истории (1939–1940). На первом плане Арман Барбентан и его друзья коммунисты, люди, не теряющие присутствия духа ни при каких жизненных потрясениях, не только обличающие старый мир, но и преобразующие его.Роман «Коммунисты» — это роман социалистического реализма, политический роман большого диапазона. Развитие сюжета строго документировано реальными историческими событиями, вплоть до действий отдельных воинских частей. Роман о прошлом, но устремленный в будущее. В «Коммунистах» Арагон подтверждает справедливость своего убеждения в необходимости вторжения художника в жизнь, в необходимости показать судьбу героев как большую общенародную судьбу.За годы, прошедшие с момента издания книги, изменились многие правила русского языка. При оформлении fb2-файла максимально сохранены оригинальные орфография и стиль книги. Исправлены только явные опечатки.

Луи Арагон

Роман, повесть
~А (Алая буква)
~А (Алая буква)

Ему тридцать шесть, он успешный хирург, у него золотые руки, репутация, уважение, свободная личная жизнь и, на первый взгляд, он ничем не связан. Единственный минус — он ненавидит телевидение, журналистов, вообще все, что связано с этой профессией, и избегает публичности. И мало кто знает, что у него есть то, что он стремится скрыть.  Ей двадцать семь, она работает в «Останкино», без пяти минут замужем и она — ведущая популярного ток-шоу. У нее много плюсов: внешность, характер, увлеченность своей профессией. Единственный минус: она костьми ляжет, чтобы он пришёл к ней на передачу. И никто не знает, что причина вовсе не в ее желании строить карьеру — у нее есть тайна, которую может спасти только он.  Это часть 1 книги (выходит к изданию в декабре 2017). Часть 2 (окончание романа) выйдет в январе 2018 года. 

Юлия Ковалькова

Роман, повесть
Судьба. Книга 1
Судьба. Книга 1

Роман «Судьба» Хидыра Дерьяева — популярнейшее произведение туркменской советской литературы. Писатель замыслил широкое эпическое полотно из жизни своего народа, которое должно вобрать в себя множество эпизодов, событий, людских судеб, сложных, трагических, противоречивых, и показать путь трудящихся в революцию. Предлагаемая вниманию читателей книга — лишь зачин, начало будущей эпопеи, но тем не менее это цельное и законченное произведение. Это — первая встреча автора с русским читателем, хотя и Хидыр Дерьяев — старейший туркменский писатель, а книга его — первый роман в туркменской реалистической прозе. «Судьба» — взволнованный рассказ о давних событиях, о дореволюционном ауле, о людях, населяющих его, разных, не похожих друг на друга. Рассказы о судьбах героев романа вырастают в сложное, многоплановое повествование о судьбе целого народа.

Хидыр Дерьяев

Проза / Роман, повесть / Советская классическая проза / Роман