Властелинът на пръстените

Книгите от Големите смялове не били толкова интересни за населението на Графството, но имат важно историческо значение. Перегрин не е написал нито една от тях, но той и неговите наследници събрали множество ръкописи, излезли изпод перата на гондорските книжници, предимно преписи от сборници с разкази и легенди за Елендил и потомците му. Това било единственото място в Графството, където се намирали обширни произведения по история на Нуменор и възхода на Саурон. Навярно „Разказ за годините“ е съставен в Големите смялове, като са използвани и сведения, събрани от Мериадок. Макар че цитираните дати често са предполагаеми, особено що се отнася до Втората епоха, те заслужават внимание. Възможно е Мериадок да е получавал съдействие и информация от Ломидол, когото неведнъж посещавал. След отпътуването на Елронд неговите синове още дълго живели там заедно с други Върховни елфи. Разказват, че когато Галадриел си заминала, Келеборн се заселил там, ала никой не знае в кой ден потърсил той Сивите заливи и така изчезнал последният жив свидетел на Древните времена в Средната земя.

ЧАСТ ПЪРВА ЗАДРУГАТА НА ПРЪСТЕНА

Три пръстена за елфите-крале под този небосвод
и седем за джуджетата в дворците им от камък,
да вземат девет хората със краткия живот,
един — за Мрачния владетел с трон от черен пламък
в страната му Мордор, където тегне мрак.
Единствен пръстен ги владее, Единствен той ще ги открие,
Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие
в страната му Мордор, където тегне мрак.

КНИГА ПЪРВА

ГЛАВА 1 ЕДИН ДЪЛГООЧАКВАН ПРАЗНИК

Много вълнения и клюки се развихриха из Хобитово, когато господин Билбо Торбинс, от имението Торбодън обяви, че скоро ще отпразнува сто и единадесетия си рожден ден по особено тържествен начин.

Голям богаташ и голям особняк, той се бе превърнал в живото чудо на Графството още преди шестнадесет години, по време на удивителното си изчезване и ненадейното си завръщане. За богатствата, донесени от пътешествието, се носеха легенди и се ширеше мнението, че каквото и да разправят старците, Хълмът край Торбодън е просечен от тунели, пълни с несметни съкровища. Не стига това, ами се чудеха и на неизчерпаемата му жизненост. Годините летяха, ала не личеше да са засегнали господин Торбинс. На деветдесет години си беше почти като на петдесет. На деветдесет и девет години започнаха да го наричат добре запазен, но непроменен би било по-близо до истината. Мнозина клатеха глава и мислеха, че много хубаво не е на хубаво; не изглеждаше честно някои да се радват на (привидно) вечна младост и неизчерпаемо (според слуховете) богатство.

— Все някой ден ще трябва да се плаща — казваха те. — Не е естествено това и ще му докара белята.

Но засега белята не идваше, а господин Торбинс не се скъпеше, тъй че повечето хобити охотно му прощаваха и чудатостите, и сполуката. Той често разменяше визити с познатите си (с изключение на Влачи-Торбинсови, разбира се) и имаше немалко предани поклонници сред по-бедните и незначителни хобитови родове. Но с никого не се сближи, докато не започнаха да подрастват по-младите му братовчеди.

Особено обичаше най-големия от тях, младия Фродо Торбинс. Когато Билбо навърши деветдесет и девет, той прие Фродо за свой наследник и го доведе в Торбодън — така надеждите на Влачи-Торбинсови рухнаха окончателно. По някаква случайност Билбо и Фродо имаха общ рожден ден, 22 септември. „Най-добре ела да живееш с мене, момчето ми — рече веднъж Билбо. — Знаеш ли как хубаво ще си празнуваме рождения ден!“ По онова време Фродо още караше волните години, както наричат хобитите безгрижното десетилетие между детството и навършването на пълнолетие на тридесет и три.

Изминаха още дванадесет години. За двойния си рожден ден Торбинсови винаги организираха твърде оживени забави, но сега се подразбираше, че за наесен планират нещо изключително. Билбо щете да навърши сто и единадесет, 111 — странна цифра и твърде почтена възраст за един хобит (дори Стария Тук не бе надхвърлил 130), а Фродо ставаше на тридесет и три, 33 — важна цифра, възраст на пълнолетието.

В Хобитово и Крайречкино езиците се поразвързаха; слухът за предстоящото събитие обиколи цялото Графство. Историята и нравът на господин Билбо Торбинс отново се превърнаха в злободневна тема за разговор и старците внезапно откриха, че спомените им са обект на благосклонен интерес.