Вечна любов

Рейдж само тръсна глава и отиде до един от прозорците. Втренчи се в него, макар че щорите бяха спуснати и не можеше да се види нищо.

Бъч, който беше смаян, че смъртта очевидно е настъпила толкова бързо, не знаеше дали да продължи или не. Хвърли поглед към Рот, който поклати глава и стана.

— Рейдж? Братко? Какво можем да направим за теб?

Рейдж погледна през рамо. Спря продължително поглед върху всеки един от мъжете в стаята, завършвайки с Рот.

— Не мога да изляза тази нощ.

— Разбира се, че няма. И ние ще останем и ще скърбим с теб.

— Не — остро изрече Рейдж. — Бела е някъде навън. Намерете я. Не я оставяйте… да си отиде.

— Няма ли нещо, което можем да направим за теб?

— Не мога… Разбрах, че не мога да се съсредоточа. Върху нищо. Наистина не мога… — Очите на Рейдж се обърнаха към Зейдист. — Как живееш с това? С всичкия гняв. С болката. С…

Зи се размърда неловко и се загледа в пода. Рейдж обърна гръб на групата мъже. Тишината в стаята се проточи.

После с бавна, неравномерна крачка Зейдист се приближи до Рейдж. Застана мълчаливо до него, не каза нищо, не вдигна ръка, не издаде нито звук. Само кръстоса ръце върху гърдите си и облегна рамо до неговото.

Рейдж подскочи от изненада. Двамата мъже се погледнаха един друг. После и двамата обърнаха очи към прозореца със спуснати щори.

— Продължавайте — каза Рейдж с мъртвешки глас.

Рот седна зад бюрото. И Бъч отново заговори.

До осем часа вечерта Зейдист беше приключил в къщата на Бела.

Изля последната кофа мръсна вода в кухненската мивка, после я прибра заедно с парцала за под в килера до вратата на гаража.

Сега къщата й беше чиста и всичко си беше на мястото. Когато Бела се прибереше вкъщи, щеше да види, че всичко е наред.

Той опипа тънката верижка с малки диаманти около врата си. Беше я намерил на пода предишната вечер и след като поправи скъсаната брънка, си я сложи. Тя едва обхвана врата му.

Огледа кухнята още веднъж, после слезе по стълбите в спалнята й. Беше сгънал внимателно дрехите й. Беше затворил чекмеджетата на скрина. Беше подредил шишенцата с парфюми на тоалетката. Беше почистил с прахосмукачката.

Сега отвори гардероба и докосна блузите, пуловерите и роклите й. Наведе се към дрехите и вдъхна дълбоко. Усещаше миризмата й и ароматът изгаряше гърдите му.

Онези проклети негодници щяха да платят с кръвта си за нея. Щеше да ги разкъса с голи ръце, черната им кръв щеше да го залее като водопад.

Отиде до леглото й и седна, а вените му пулсираха от желанието за мъст. Бавно, сякаш се страхуваше да не счупи рамката на леглото, той се отпусна назад и сложи глава върху възглавниците й. Върху завивката имаше тетрадка с метална спирала и той я взе. Страниците бяха изписани с нейния почерк.

Той беше неграмотен, така че не можеше да разбере думите, но те бяха красиво подредени и почеркът й се извиваше в прелестни шарки върху хартията.

На една страница случайно видя единствената дума, която можеше да разчете.

Зейдист.

Беше написала името му. Прелисти дневника, като се взираше внимателно. Напоследък често беше писала името му. Сърцето му се сви, когато си представи смисъла на думите.

Затвори тетрадката и я върна точно на мястото, откъдето я взе. После погледна надясно. Там, върху нощната масичка, имаше лента за коса, сякаш я беше свалила, преди да си легне. Взе я и уви черния сатен около пръстите си.

В дъното на стълбите се появи Бъч.

Зи скочи от леглото, сякаш го бяха хванали да прави нещо лошо. Което си беше точно така. Нямаше право да рови из личните вещи на Бела.

Но поне Бъч не изглеждаше по-спокоен от него. Той като че ли също беше изненадан от срещата им.

— Какво, по дяволите, правиш тук, ченге?

— Исках отново да огледам мястото. Но виждам, че те бива в домакинската работа.

Зейдист го изгледа гневно от другия край на стаята.

— Теб какво те засяга всичко това? Какво те е грижа, че са отвлекли една от нашите жени?

— Има значение.

— В нашия свят. Не в твоя.

Ченгето смръщи вежди.

— Ще ме прощаваш, Зейдист, но като имам предвид репутацията ти, теб какво те засяга всичко това?

— Просто си върша работата.

— Да, точно така. Тогава защо си губиш времето, излегнат на леглото й? Защо прекарваш часове наред, чистейки къщата й? И защо стискаш тази панделка толкова силно, че кокалчетата ти са побелели?

Зи погледна към ръката си и бавно я отпусна. После впи поглед в човека.

— Не се будалкай с мен, ченге. Ще си изпросиш нещо, което няма да ти хареса.

Бъч изруга.

— Виж, само искам да помогна да я намерим, Зи. Трябва… Това е важно за мен. Не ми харесва да насилват жени. Имам си гаден личен опит с този вид мръсотия.

Зейдист пъхна сатенената лента в джоба си и започна да обикаля около него, като с всеки кръг се приближаваше все повече. Бъч приклекна в отбранителна позиция, очаквайки нападението.

Зи спря точно пред него.

— Лесърите сигурно вече са я убили, нали?

— Може би.

— Да, вероятно.