Вариант 13

Първата й сънена мисъл беше, че има кражба или че пазарлъкът под прозорците й внезапно е загрубял. После особената ритмичност на гласовете си проби път през изтъняващата пелена на съня и тя си спомни къде се намира. Седна рязко в тясното войнишко легло. От липсата на синаптик чувстваше мозъка си като некъпан. В другия край на стаята зората нахлуваше през проядената от молци вариполарна завеса, перленосива светлина къпеше на бледи райета тавана и отсрещната стена. Погледна си часовника и изпъшка. Призивите отвън не се чуваха много ясно, но можеше да се досети за съдържанието им и без да различава отделните думи.

Телефонът на нощното шкафче иззвъня.

— Да?

Гласът на Нортън в ухото й:

— Чуваш ли феновете?

— Щом съм будна.

— Моите поздравления, Сев. Ако бяхме останали в града, щяхме здравата да го загазим. Гадният ти полицейски ум пак ни спаси кожата.

— Е… — Тя отметна завивката и стъпи на пода. Настръхна от студения въздух. — Значи Парис наистина има приятели в Талахаси.

— Нещо повече. — В гласа на Нортън се промъкна усещане за горчива усмивка. — Свързал се е с медиите. В „Добро утро, Юг“ само за нас говорят.

— Ох, мамка му. — Заопипва за дрехите си. — Ще можем ли да се измъкнем по живо, по здраво, как мислиш?

— Няма да е със суборбитален, това поне е сигурно. Каквото и да е държало под похлупак истината за генетичния статус на Марсалис, вече го няма. Тайната му е разкрита. Или Парис се е разприказвал, или е изтекла информация от по-високо място.

— Трябва да е бил Парис.

— Така или иначе, и двата входа към комплекса са блокирани от тълпи джизъслендци, шосето също е блокирано в последните два, че и повече километра. Като ги гледам, всичките са фанатици, от най-лоша проба. Току-що говорих с пресаташето ни в Маями — опашката от проповедници с искания за ефирно време била стигнала до Аляска. — Тя пак усети усмивката му. — Вече не става въпрос само да се измъкнем от републиканското правораздаване, Сев. Сега сме низвергнати грешници, които държат при себе си една прокълната от Бога мерзост.

— Супер. И какво ще правим? — Севги нахлузи единия ръкав на ризата си. — Ще летим до дома по старомодния начин? КОЛИН сигурно държат тук един-два обикновени лиъра, нали? За кратки полети на ВИП персони.

— Би трябвало, да.

— И няма да стрелят по нас, когато навлезем във въздушното пространство на Републиката, нали?

Нортън не каза нищо. Севги се сети за профилиращите си чашки чак когато беше залепила ризата си наполовина. Дръпна ядно двете половини на предницата и се наведе да огледа пода.

— Стига, Том. Не може сериозно да мислиш, че…

— Добре де, едва ли ще стрелят по нас. Но може да принудят пилота да кацне на международното в Маями и да ни свалят от самолета там. Не сме добре дошли по тия места, Сев.

— Никъде не сме добре дошли, ако питаш мен — измърмори тя. Мярна прозрачния отблясък на силиконова чашка в долния край на леглото. Взе я с два пръста и я намести на дясната си гърда. — Добре, Том. Какво да направим?

— Нека първо говоря с Никълсън. — И продължи бързо въпреки сумтенето й: — Сев, той може и да е задник, но все пак отговаря за оперативната дейност. И за него няма да е добре, ако се озовем в някой маямски затвор.

Севги се оглеждаше за другата чашка.

— Никълсън няма да удари с юмрук на ниво щатско правораздаване, Том, и ти го знаеш. Има твърде много политически амбиции, за да нервира хора с такова влияние. Ако Талахаси се ангажира активно с тази история, КОЛИН ще ни зареже да се оправяме сами.

Ново колебание от страна на Нортън. Шумът на тълпата отвън прииждаше като далечен прибой. Севги откри чашката под леглото, измъкна я и я нагласи несръчно, с лявата ръка. Седна на ръба на леглото и се зае да залепи отново ризата си.

— Кажи ми, че греша, Том.

— Мисля, че грешиш, Сев. Никълсън ще погледне на това като на намеса в системата за сигурност на КОЛИН, положение, което злепоставя и него. Дори да не се заеме лично с Талахаси, поне ще го препрати към горните етажи с гриф „спешно“.

— И междувременно какво? Ще си стоим тук?

— Човек може да заседне и на по-неприятни места, Сев — каза Нортън и въздъхна. — В най-лошия случай ще ти се наложи да прекараш още един ден с новото си приятелче.

— Моето ново… — Севги свали телефона от ухото си и го погледна. Малкото екранче тъмнееше невинно. Нортън не беше активирал визуалната връзка. — Да ти го начукам, Том.

— Просто се пошегувах, Сев.

— Така ли? Е, като се върнеш на Пето авеню, гледай да си купиш ново чувство за хумор.

И прекъсна разговора.