Читаем Вариант 13 полностью

Сервитьорката погледна принтираната снимка без грам любопитство, после въведе по сметката на кредита сума, която определено не беше пет сола. После кимна към едър светлокос мъж в другия край на бара — типът гледаше втренчено чашата си, сякаш я мразеше.

— Питай него.

Ръката на Карл се стрелна мълниеносно. Тази сутрин си беше взел дозата и мрежата удвояваше бързината и силата му. Стисна показалеца й, преди да е натиснала копчето за осъществяване на трансакцията. Изви го леко, колкото да обере хлабината от ставите на кокалчетата. Усети как костиците опират на твърдо.

— Питам теб — спокойно каза той.

— Аз пък ти казвам. — И да се беше уплашила, не й личеше. — Лицето ми е познато. Идва да пие с Рубио, онзи там, два-три пъти седмично. Само това знам. Сега ще ми пуснеш ли пръста, или да привлека малко внимание? Да уведомя лагерната охрана например?

— Не. Трябва само да ме представиш на Рубио.

Тя го изгледа изпепеляващо.

— Защо не го каза направо?

Карл я пусна и я изчака да довърши трансакцията. Жената му върна кредита, махна му и тръгна бавно от своята страна на бара към русокосия с чашата. Той вдигна очи към нея, после ги извъртя към Карл, после пак към нея. Заговори на английски.

— Здрасти, Габи.

— Здрасти, Рубио. Този виждаш ли го? — Премина на английски, със силен акцент, но иначе го говореше добре. — Търси Родригес. Казва, че му бил приятел.

— Сериозно? — Рубио измести леко центъра на тежестта си, за да погледне Карл директно. — Приятел си на Родригес?

— Да, ние…

И ножът блесна.

По-късно, когато му остана време за това, Карл се сети как става номерът. Ножът сто на сто бе с лепка на дръжката и русият го бе прикрепил под ръба на бара още щом беше видял сервитьорката да говори с непознат. А после Карл се беше приближил уж небрежно — приятел на Родригес, как пък не — и това беше затворило веригата. Виж, тези двамата наистина бяха приятели на Грей. И знаеха, че той няма други приятели.

Така че Рубио грабна ножа и със светкавично движение замахна към Карл. Острието просветна на слабата светлина, излязло изпод сянката на барплота, сряза сакото на Карл под кръста и се плъзна безсилно по уеблара отдолу. Ризница от истинска геннообработена паяжина, струваше майка си и баща си. Но в удара бяха вложени твърде много гняв и омраза, а и острието сигурно беше от моновлакна. Карл усети как върхът пробива ризницата и се забива.

Но понеже нападението не беше съвсем неочаквано, той вече се беше задвижил, а и уебларът му даваше значително предимство, защото му спестяваше нуждата да се прикрива. Удари Рубио с ръба на дланта си — два пъти, бързо, рязко, счупи му носа, смаза му слепоочието и го блъсна на пода. Ножът се залюля хлабаво — гадната, отвратителна интимност на метал в плът — и Карл го издърпа с ръмжене. Рубио се гърчеше на пода и сигурно беше вече наполовина умрял. Карл го ритна в главата за всеки случай.

Всичко замря.

Хората гледаха.

По корема му се стичаше кръв.

Габи беше изчезнала през кухненската врата. Което също можеше да се очаква — източникът на Карл твърдеше, че сервитьорката била близка с Грей. Карл се преметна през бара — стрелна го жестока болка в раната — и хукна след нея.

През кухнята — претъпкано мръсно помещение, газови печки с почернели захабени тигани и врата към улицата, вратата още се люлееше. Карл закачи дръжките на два тигана, докато се промушваше покрай печките, и те паднаха с трясък на пода. Изскочи на тясната уличка зад сградата. Яркото слънце го заслепи. Примижа и погледна наляво. После надясно. И видя сервитьорката — тичаше колкото я крака държат. Преднината й беше трийсетина метра.

„Става.“

Хукна след нея.

По време на сбиването мрежата се беше активирала на максимален режим. Сега го изпълваше, топла като слънцето, и болката в хълбока му избледня до бегъл спомен и смътното усещане, че му тече кръв. Зрението му се изостри и се фокусира върху бягащата жена, периферните образи се размазаха. Тя свърна наляво, извън полезрението му. Карл вече беше скъсил дистанцията с една трета. Стигна до ъгъла и зави — уличката беше толкова тясна, че раменете му отъркваха стените. Небоядисани стени на сглобяеми бараки с малки високо разположени прозорци, пластмасови панели и рамки, захвърлени кутийки от безалкохолно и бира в прахоляка. Спъна се в нещо. Габи завиваше надясно. Едва ли се беше сетила да погледне назад.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика