Вариант 13

— Единствените варианти, които смятаме за реално възможни, са следните — или е успял да влезе в контакт с професионални контрабандисти на хора само дни след като е стигнал брега, или е напуснал територията на Ръба с полет до междинна дестинация и после се е върнал. Би било трудно изпълнимо с оглед на времето, но все пак е възможно. И със сигурност осуетява опитите ни за лицево разпознаване, защото повечето страни отказват да допуснат нашите н-джинове до инфосистемите си.

— И въпросните убийства са потвърдени категорично — двете в Залива и после другото в Тексас?

— Да. И на двете места е открит негов генетичен материал.

Погледът му се плъзна по екрана на инфоплочата.

— Какво казват от Форт Бенинг?

— Че Мерин никога не е получавал специално обучение по препрограмиране. Можел да си служи с боен компютър, като всички, подготвяни за операции под прикритие. Но нищо повече. Смятаме, че е научил останалото на Марс.

— Или му помага някой друг.

— И това е възможно.

Той вдигна поглед към нея.

— Ако е получил специализирана помощ, за да се качи на борда на „Хоркан“, и продължава да я получава и в момента, значи става въпрос за нещо много по-голямо, а не просто за тринайска, която е духнала от Марс, защото изобилието от червени скали не й е понесло.

— Да.

— И сте стигнали до задънена улица.

Не беше въпрос.

Севги се облегна назад и разпери ръце.

— Без достъп до базите с данни на АГЛОН няма за какво повече да се хванем. Направихме всичко, което ни е по силите, но не е достатъчно. Този тип продължава да убива и е напълно непредсказуем. Интервалите са равномерни, липсва ефектът на кресчендото…

— Нищо чудно.

— … но и не спира. Не допуска сериозни грешки, които да ни отведат до него или дори да ни дадат нещо, за което да се хванем. Запитванията ни до Марс удариха на камък — явно е, покрил следите си там, или както казахте вие, някой друг го е направил вместо него.

— А тук?

Тя кимна.

— Тук, както сам отбелязахте красноречиво, не се радваме на особено съдействие от АГЛОН, нито от ООН като цяло.

— Е, едва ли можете да ги вините за това. — Той ококори театрално очи, после се усмихна широко. — Вие също не сте особено склонни към съдействие през последните десетина години.

— Вижте, споразумението от Мюнхен не беше…

Усмивката изчезна, заменена от смръщена гримаса.

— Нямах предвид споразумението. Мислех по-скоро за гостоприемството, което предлагате на служителите на ООН в подготвителните лагери всеки път, когато се налага да работим на ваша територия. Там ни обичат кажи-речи толкова, колкото еволюционната наука в Тексас.

Севги се изчерви.

— Независимите корпоративни партньори на Колониалната инициатива не са длъжни да…

— Да, да, ясно. — Ново смръщване. — Въпреки това АГЛОН е задължена да окаже съдействие при подобни обстоятелства. Щом сте докладвали за избягала тринайска, те, щат не щат, трябва да се задействат.

— Ние всъщност не държим да се задействат, господин Марсалис.

— Аха.

— Трябва ни достъп до инфоданните им или в най-лошия случай някой като вас, който да поработи с нашите профилиращи н-джинове. Нищо повече. В крайна сметка това си е проблем на КОЛИН и предпочитаме сами да оправим нещата.

„Чуй се какви ги плещиш, Севги. Само с една плавна и добре платена крачка се превърна от ченге в корпоративна подлога.“

Марсалис я изгледа продължително. Размърда се леко на стола, сякаш обмисляше нещо.

— От Ню Йорк ли командвате парада?

— Да. Отпуснаха ни офиси в комплекса Алкатрас на Службата за сигурност на Ръба, работим съвместно с техните детективи. Но откакто убийствата обхванаха целия континент, работим предимно от офисите си в Ню Йорк. Защо?

Свиване на раменете.

— Просто питам. Когато се кача на суборбиталния, предпочитам да знам къде точно ще сляза.

— Добре. — Севги си погледна часовника. — Е, ако искаме да хванем въпросния суборбитален, по-добре да тръгваме. Предполагам, че колегата ми вече е приключил при директора. Има доста документи за оформяне.

— Да. — Той се поколеба за миг. — Вижте. Тук има един-двама, с които бих искал да се сбогувам, преди да тръгна. Хора, на които съм задължен. Може ли да се уреди?

— Ами да. — Севги вдигна небрежно рамене. Вече затваряше инфоплочата. — Няма проблем. Това е една от допълнителните облаги да работиш за КОЛИН. Можем да уредим кажи-речи всичко.

Гватемалеца още беше в килията си, проснат по гръб на койката и — по всичко личеше — в състояние на блаженство, най-вероятно благодарение на доза от новопридобития ендорфин. Изпушена наполовина новокубинска пура димеше между пръстите на лявата му ръка, а очите му бяха почти затворени. Отвори клепачи, сънливо изненадан, когато Карл плъзна шумно пръсти по решетките на полуотворената врата.

— Хей, евробоклук. К’во праиш тука?

— Тръгвам си — отсечено каза Карл. — Но първо ми трябва една услуга.