Уикендът на Остърман

— Не — отговори Дженкинс. — Дори не го подозирахме. Прикритието му беше наистина гениално. Фанатизирано провинциално ченге, ветеран от нюйоркската полиция, а в добавка и консервативен. Честно казано, за първи път се усъмнихме, че може би е замесен, след като ни казахте, че полицейската кола не е спряла, когато сте й сигнализирали от мазето. В този момент в района не е имало никаква полицейска кола. Маколиф се е погрижил за това. Той обаче носи червена сигнална лампа в багажника си. Просто устройство, което може да се закачи на покрива. Обикалял е къщата ви и е правел опити да ви накара да излезете. Когато най-накрая дойде тук, две неща ни направиха впечатление. Първо, че го бяха намерили по радиотелефона. Не вкъщи. Второто беше описанието, което дежурните дадоха за него. Маколиф непрекъснато се държал за стомаха, твърдейки, че е получил тежка криза от язвата си. Маколиф не боледуваше от язва. Съществуваше вероятност да е ранен. Предположението се оказа вярно. „Язвата“ му представляваше дълбока отворена рана в стомаха. Акт на внимание от страна на мистър Остърман.

Танър взе цигара, а Али му поднесе огьнче.

— Кой уби мъжа в гората?

— Маколиф. Не се смятайте за виновен. Той така или иначе е щял да бъде убит, дори и ако не бяхте станали и запалили лампата.

Той също така е напръскал с газ семейството ви в сряда. Използвал е запасите на полицията, предназначени за борба с масовите безредици.

— А нашето куче? В спалнята на дъщеря ми?

— Фасет — каза Гровър. — В един и четирийсет и пет са ви донесли лед; оставили са го на предната веранда. Фасет е видял шанса да всее още по-голяма паника, ето защо той просто е внесъл леда вътре. Всички сте били при басейна. След като е влязъл в къщата, Фасет е щял да си послужи с хитрост — той беше професионалист. Искал е да мине просто за човек, който доставя лед. Дори и да бяхте го видели, можеше да ви каже, че това са допълнителни предпазни мерки от негова страна. Вие, естествено, нямаше да го оспорите. Очевидно Фасет е бил мъжът на пътя, който е напръскал с газ семейство Кардоне и Тримейн.

— Било е изчислено така, че непрекъснато да държи всички нас в паника. Без почивка. Да принуди мъжът ми да мисли, че е някой от трите семейства. — Али погледна втренчено Танър и тихо каза: — Какво направихме? Какво им казахме?

— В даден момент бях убеден, че всеки от тях е… предател. Сигурен бях.

— Отчаяно търсехте доказателства. Отношенията в къщата през уикенда бяха силно обтегнати. Фасет го знаеше. — Гровър погледна към Дженкинс. — Вие, естествено, трябва да разберете, че всички те бяха уплашени. И имаха основание. Освен личната си професионална вина, те имаха една голяма, обща вина.

— Цюрих?

— Точно така Тя обяснява последните им действия. Снощи Кардоне нямаше да ходи при умиращия си баща във Филаделфия. Беше извикал съдружника си Бенет. Не искаше да говори по телефона и смяташе, че къщата му може би е под наблюдение. И все пак не искаше да се отдалечава прекалено много от семейството си. Срещнаха се в един крайпътен ресторант на шосе 5… Кардоне каза на Бенет за цюрихските машинации и предложи да си подаде оставката като разрешение на проблема. Идеята му беше да свидетелства по обвинението за министерството направосъдието срещу опрощаване на вината.

— Тримейн каза, че заминава на следващата сутрин…

— „Луфтханза“. Директно за Цюрих. Той е добър адвокат, много ловък, обигран посредник в подобни дела. Опитваше се да се измъкне, като спаси, каквото може.

— И двамата поотделно изоставяха Бърни в беда.

— Мистър и мисис Остърман си имаха свои планове. Можеха да направят инвестиции в някакъв синдикат в Париж, който беше готов да приеме предложението им. Трябваше само да изпратят телеграма на френските си адвокати.

Танър стана от дивана и, накуцвайки, се приближи до прозорците, които гледаха към задния двор. Едва ли искаше повече да слуша. Болестта, изглежда, не беше оставила нито един от тях незасегнат. Фасет го беше казал.

„… Това е спирала, мистър Танър. Никой вече не живее в дълбоко замразяване.“

Танър бавно се върна при държавните служители.

— Имам още въпроси.

— Никога няма да сме в състояние да ви дадем всички отговори — каза Дженкинс. — Каквото и да ви кажем сега, въпроси ще има дълго време. Ще откриете непоследователност, привидни противоречия и те ще се превърнат в съмнения. И отново ще изникнат въпроси… Ето кое е най-трудното. Всичко беше прекалено субективно за вас. Прекалено лично. Пет дни действахте в състояние на изтощение, почти без сън. Фасет разчиташе и на тези обстоятелства.