Ubiyte Raym

Тя не му обърна внимание. Стана и се приближи до счупе­ния прозорец. Пред бараката, на неравния черен път, бе спрял черният микробус на криминолога. Самият Райм седеше в инвалидната си количка. Беше се приближил колкото може­ше повече до бараката - една купчина пръст го бе спряла. Том стоеше зад него.

— Здравей, Райм.

— Тихо! - изсъска момчето.

— Може ли да поговорим? - попита криминологът.

„Какъв смисъл има?“ - помисли тя.

— Да - отвърна.

Приближи се до вратата и нареди на Гарет:

— Отвори я. Излизам.

— Не, това е клопка. Ще ни нападнат...

Тя го погледна в очите:

— Отвори, Гарет!

Той се наведе и издърпа летвите, с които бе подпрял вра­тата. Сакс се показа навън, белезниците ѝ дръннаха.

— Той го е направил, Райм. Той е убил Били... Сгреших. Страшно сбърках.

Тя седеше на едно стъпало пред вратата.

Криминологът затвори очи. „Какъв ли ужас изпитва?“ - помисли си той. Огледа я внимателно: бледото лице, студе­ните ѝ очи.

— Добре ли е Мери Бет?

— Да. Уплашена е, но е жива и здрава.

— Видяла ли го е?

Сакс кимна.

— Не е имало никакъв мъж с тъмен гащеризон, нали?

— Не. Гарет си го е измислил, за да го освободя. Плани­рал е всичко от самото начало. Насочил ни е на грешна сле­да към Аутърбанкс. Беше си приготвил лодка с провизии. Измислил е какво да прави, ако полицаите го открият. Имал си е дори скривалище: онзи фургон, който откри. Ключът беше от него, нали? По него си го открил.

— Да, по ключа - потвърди Райм.

— Трябваше да се досетя. Ако се бяхме скрили на друго място...

Амелия беше с белезници на ръцете, Гарет надничаше от прозореца с револвер в ръка. Тук вече ставаше дума за за­ложници. Гарет нямаше да се предаде доброволно. Време бе­ше да извикат ФБР. Един приятел на Райм, Артър Потър, макар и пенсионер, бе най-големият специалист в прегово­рите за освобождаване на заложници. Живееше във Вашин­гтон и можеше да пристигне за няколко часа.

— А Джеси Корн? - попита тихо Райм.

— Не знаех, че е той, Райм. Мислех, че е един от прияте­лите на Кюлбо. Другият полицай ме нападна и аз стрелях, без да искам. Грешката обаче е моя: бях се прицелила в чо­век с необезопасено оръжие. Наруших правило номер едно.

— Ще ти наема най-добрия адвокат в страната.

— Има ли смисъл?

— Има смисъл, Сакс. Има. Ще измислим нещо.

Тя поклати глава:

— Няма какво да се измисля, Райм. Това е убийство. Слу­чаят е ясен.

Изведнъж се сепна. Погледна зад него:

— Какво е...

Отзад се чу женски глас:

— Амелия Сакс, арестувана си!

Райм се опита да се извърне, но не успя. Духна в контролното устройство на количката и я завъртя настрани. Люси и другите двама полицаи тичаха приведени между дърветата. Бяха готови за стрелба и следяха внимателно прозорците на бараката. Двамата мъже ползваха за прикритие дърветата. Люси вървеше открито, право към Райм, Амелия и Том, ка­то държеше на прицел Сакс.

Как бяха открили бараката? Микробуса ли бяха чули? Да­ли бяха попаднали отново на следите на Гарет?

Или Бел бе изменил на думата си и ги беше насочил?

Люси се приближи до Сакс и я удари с юмрук в лицето. Сакс леко присви очи от болка и отстъпи крачка назад.

— Не! - изкрещя Райм.

Том излезе напред, но Люси не му обърна внимание. Хва­на Сакс за ръката.

— Тук ли е Мери Бет?

— Да.

По брадичката на Сакс потече кръв.

— Добре ли е?

Сакс кимна. Люси погледна прозореца на бараката:

— Оръжието ти у него ли е?

— Да.

— По дяволите - изруга Люси. Извика на другите поли­цаи: - Нед, Трей, вътре е. И е въоръжен. - Обърна се към Райм: - Съветвам ви да се прикриете.

После дръпна Сакс зад микробуса. Райм и Том ги послед­ваха.

Люси стисна Сакс за ръката:

— Той го е направил, нали? Мери Бет е потвърдила. Гарет е убил Били.

Сакс сведе очи към земята:

— Да... Съжалявам. Аз...

— Съжалението ти няма да помогне на никого. Най-малко на Джеси Корн... Гарет има ли друго оръжие?

— Не знам. Не видях да има.

Люси се обърна към бараката и изкрещя:

— Гарет, чуваш ли? Аз съм Люси Кър. Искам да оставиш оръжието и да излезеш с ръце на тила. Веднага!

Вместо отговор вратата на бараката се затръшна. Люси извади мобифона си и започна да набира.

— Здрасти, заместник-шериф. Трябва ли ви помощ? - пре­късна я мъжки глас.

Тя се обърна:

— О, само това не!

Райм също погледна в посоката, от която се чу гласът. Висок мъж с коса, вързана на опашка, и ловджийска пушка вървеше към тях през тревата.

— Кюлбо - изкрещя Люси, - тук аз командвам! Не мога да се разправям и с теб. Изчезвай!

Друг мъж, въоръжен с черна пушка, вървеше през поля­ната към бараката.

— Това Шон ли е? - попита полицайката.

— Да, и Харис Томъл е тук.

— Ако момчето е в бараката, ще ви е нужна малко помощ да го изкарате - не отстъпваше Кюлбо. - Какво да правим?

— Това е полицейска акция, Рич. Нямаме нужда от вас. Изчезвайте. Трей! Разкарай ги оттук.

— Хайде, Рич, няма вече награда. Откажете се и... - тръг­на към тях Нед Спото.

Кюлбо вдигна пушката и стреля. Куршумът улучи Нед в гърдите, ударната вълна го отхвърли няколко метра назад.

Трей погледна изумено Харис Томъл. И двамата изглеждаха еднакво изненадани, останаха неподвижни за няколко секун­ди. После О’Сараян стреля три пъти, Трей се хвана за корема и се свлече на земята.