Триумфът на сукубата

Глава 5

Отдръпнах рязко глава от него. — Какво?

Бастиен се забави с отговора си за миг, очевидно развеселен от реакцията ми.

— Чу ме. Ще влезем вътре. Чух Бил да казва, че цялото семейство няма да си е у дома вдругиден през нощта.

— И, моля те, кажи ми как ще я замесим в скандал, като влезем с взлом в дома й? Като докажем на света, че алармената й система не е толкова добра, колкото си е мислела?

Той се засмя.

— Не, като разгледаме документите й и намерим някакво компрометиращо доказателство. Пари, изпрани от КЗСЦ. Незаконни средства за постигане на целите на групата. Може би дори любовни писма от печално известното момче по поддръжката на басейна. Знаеш, все трябва да има нещо.

— Бастиен, това е…

— Изискано?

— Абсурдно. Дори за нас.

— Не е. Както казах, това е резервен план. Вероятно изобщо няма да се стигне до там. Сигурно в момента е под душа и мастурбира, фантазирайки си за мен.

— Да, имаше вид на такъв човек — подхвърлих заядливо. — Но по-скоро дезинфекцира басейна, след като го оскверних. Е, резервен план или не, ще трябва да проникнеш в дома й сам.

— Хайде! Ще бъдем невидими. Нищо не губим.

— Не това е проблемът. Проблемът е, че не правя такива неща.

— Ние сме агенти на злото. Изкушаваме невинни и изсмукваме живота им. Как влизането с взлом може да е по-лошо?

Стиснах устни и поклатих глава.

— Мислех, че радиопредаванията й те вбесяват. Не искаш ли да видиш падението й?

— Явно не достатъчно силно.

Отправи ми втренчен поглед.

— Знаеш ли, че от КЗСЦ наскоро изритаха една жена, защото напуснала съпруга си? Биел я постоянно, два пъти стигала до болница. Когато събрала кураж да го изобличи, Дана я заклеймила и казала, че е опорочила светостта на брака. Не се била постарала да оправи нещата.

Изстенах.

— Не ми разказвай такива неща.

— Та, да или не?

— Голяма си досада, знаеш ли?

Целуна ме по бузата и ме прегърна.

— Учил съм се от най-добрите.

На другата вечер отидох на концерта на Дъг, пристигнах по средата на изпълненията на подгряващата група. В един ъгъл видях няколко колеги от книжарницата, но все още нямаше и следа от Сет. Част от мен съжали, че се разбрахме да дойдем поотделно, но после си припомних един откъс от разказа на Сет, в който Женевиев наплясква О’Нийл. Вече не съжалявах чак толкова.

Докато чаках на бара за водка гимлет, познат силует изникна до мен.

— Здрасти-здрасти, красавице.

Усмихнах се на басиста на Дъг — Кори.

— Здрасти и на теб. Готови ли сте? Вече сте звездите на шоуто.

Той отвърна на усмивката ми, очите му горяха. Изглеждаше заплашителен и свиреп, носеше много черно и имаше пиърсинги навсякъде. Освен това беше един от най-свестните хора, които познавах.

— По дяволите, да. Готови сме. Родени сме за тази нощ.

—  Това е нощта, която ще осмисли съществуването на всички тук. — Изпъна ръце над главата си и изкрещя от удоволствие — заприлича ми на някаква кръстоска между Тарзан и вожд на апачите от нискобюджетен филм. Сребърното проблясване от пиърсингите само засилваше дивашкия му вид.

Беше превъзбуден като Дъг онзи ден. Може би дори повече. Много исках групата да успее, но не бях сигурна какво ще им причини истинската слава. Може би ще започнат да рушат стени или да палят разни неща.

Когато получих коктейла, Кори ме дръпна за ръката.

— Ела. Ще те вкарам отзад. Можеш да поздравиш Дъг.

Погледнах към ъгъла, не видях и следа от Сет и го последвах.

В гримьорната другите членове на групата бяха в подобно настроение. Всички ме познаваха и бурно ме посрещнаха като вдигнаха чаши за поздрав. Дъг беше облечен в атрактивни крещящи дрехи — спортен черен клин, тениска на „Тъндъркетс“9, за която Сет щеше да му завиди, и широко наметало от червен велур. Черната му, дълга до раменете коса, беше вързана на опашка. Той ме грабна, още щом влязох, и ме вдигна така, че почти седнах на рамото му. Мин, саксофонистът на групата, размаха инструмента над главата си, варварски изразявайки одобрението си за залавянето ми, а Дъг нададе победен рев.

— Ето я и нея! Проклетата Кинкейд! Готова ли си за купон, бейби?

— Готова съм да те цапна с чашата по главата. Свали ме.

Дъг се засмя и ме свали на пода. Залитнах малко, но не защото ме пусна.

Ето го отново.

Онова странно чувство, което усетих с Дъг в офиса. Само че този път беше по-силно. Много по-силно. То пулсираше около мен и почти ме накара да се свия. Огледах се глупаво, опитвайки се да определя откъде идва, но беше невъзможно да разбера. Усещането беше навсякъде. Дразнещо, вибриращо звънтене във въздуха, което явно само аз долавях.

Уайът, червенокосият китарист, ми се усмихна.

— Колко си пила? Изглеждаш замаяна.

— По-скоро замечтана — подразни ме Дъг. — Момичето не всеки ден попада в толкова секси компания, нали?

— Щом казваш. Според мен нейният сексапил е малко по-смъртоносен от нашия — каза Уайът. Леко ме завъртя. — Познаваш ли Алек?