Триумфът на сукубата

Настоящата грамота се издава в уверение на това, че Лета (наричана още Джорджина Кинкейд), сукуба в епархия Сиатъл, Вашингтон, Съединени американски щати, Северна Америка, Земя, отлично е изпълнила и преизпълнила задължителната за сукубите норма през последното четиримесечие, демонстрирайки изумителни умения в съблазняването, обричането на вечни мъки и корумпирането на човешки души.

Всички ме гледаха, когато свърших да чета и предположих, че очакват да произнеса реч или нещо такова. Аз всъщност се чудех дали ще загазя, ако изрежа грамотата, за да я вкарам в рамка двайсет на двайсет и пет.

— Ами, благодаря. Много е… готина.

Това явно удовлетвори Хорейшио. Той кимна умно и насочи поглед към Джером.

— Сигурно много се гордееш.

— Изключително — промърмори архидемона, потискайки една прозявка.

Хорейшио се обърна към мен.

— Продължавай все така. Може би ще успееш да се издигнеш до мениджърските нива.

Сякаш фактът, че бях продала душата си, не беше достатъчно ужасен. Насилих се да се усмихна.

— Ами… тук има още много работа.

— Отлично отношение. Повече от отлично. Добре си я обучил.

Потупа приятелски Джером по гърба, от което шефът ми не остана особено щастлив. Не обичаше да го потупват приятелски. Или изобщо да го докосват, точка.

— Е, ако няма друго, може би трябва… О, щях да забравя.

Хорейшио се обърна към Каспър. Импът подаде още нещо на шефа си.

— Това е за теб. В знак на нашата благодарност.

И ми връчи талон за безплатна консумация в ресторант „Епълбийс“, както и няколко талона за безплатно вземане на филми под наем. И Джером, и аз се втрещихме за момент безмълвни.

— Леле — казах аз най-накрая. Вторият след мен сигурно щеше да получи талон за намаление за веригата за бързо хранене „Сизлър“. Без съмнение второто място всъщност е първо място за най-голям загубеняк.

Хорейшио и Каспър изчезнаха. С Джером запазихме мълчание няколко секунди.

— Обичаш ли ребърца, Джером?

— Забавно, много забавно, Джорджи. — Той обиколи дневната, като се правеше, че изучава книгите и картините ми. — Добра работа свърши с нормата. Разбира се, лесно можеш да блеснеш като започнеш от нулата, нали?

Свих рамене и хвърлих грамотата на кухненския плот.

— Има ли значение? Все пак обра лаврите. Реших, че ще ти хареса.

— Разбира се, че ми хареса. Всъщност останах приятно изненадан, че успя да удържиш на обещанието си.

— Винаги удържам обещанията си.

— Не всичките си обещания.

Мълчанието ми го накара да се усмихне.

— И сега какво? Излизаш да празнуваш?

— Знаеш къде ще отида. На гости у Питър. А ти?

Не отговори на въпроса, демоните са страшно добри в това.

— Мислех, че може да е изскочило нещо друго. Нещо с един определен смъртен. Напоследък май често ти се случват такива неща.

— Не е твоя работа какво правя.

— Всичко, което правиш, е моя работа.

Отново си замълчах. Демонът се приближи, тъмните му очи се впиха в мен. По незнайна причина бе избрал да изглежда като Джон Кюсак, когато беше в света на хората. Това би трябвало да намали страховитото му излъчване, но, кълна се, само още повече влошаваше нещата.

— Колко време ще продължи този фарс, Джорджи? — думите му бяха предизвикателство, опит да ме накара да говоря. — Не може наистина да вярваш, че имаш бъдеще с него. Или че можете да пазите целомъдрие завинаги. За бога, дори и ти да се държиш на разстояние, няма мъж, който да се въздържа от секс дълго време. Особено при толкова много фенове.

— Не ме ли чу като казах, че това не е твоя работа?

Руменина заля бузите ми. Знаех, че е глупаво, но наскоро се бях обвързала с човек. Дори не съм сигурна как се случи — винаги внимателно съм избягвала подобни неща. Може да се каже, че дойде сляпата неделя. В един момент беше просто топло успокояващо присъствие, а в следващия осъзнах колко дълбоко ме обича. Тази любов ме заслепи. Не успях да й устоя и реших да видя докъде мога да стигна.

Сега Джером никога не пропускаше да ми напомни за потенциалното бедствие, в което можех да превърна този романс. Мнението му не беше съвсем необосновано. Отчасти поради лошия опит, който имах със сериозните връзки. Но най-вече защото, ако се впусна в нещо повече от държане за ръце с човек, неминуемо ще трябва да изсмуча част от живота у него. Обаче всички двойки имат проблеми, нали така?

Демонът приглади сакото на безупречно скроения си черен костюм.

— Само един приятелски съвет — за мен няма значение. Нямам нищо против да си играеш с него, отнемайки му и бъдеще, и семейство, и здравословен секс. Все едно. Стига да работиш все така добре, на мен ми е безразлично.

— Приключи ли да ме обработваш? Закъснявам.

— Още нещо. Трябва да те предупредя, че съм ти подготвил една изненада. Ще ти хареса.