Тъмна любов

„Ако все още не съм говорил с теб, обърни се към Тормент, той ще ти каже за какво става въпрос. Номер 1188, «Ред Авеню», апартамент 1-Б. Името й е Елизабет Рандъл. Послеслов: Къщата и Фриц са твои, ако тя не доживее до зрелостта си. Съжалявам, че трябваше да свърши толкова скоро.

Ди.“

— Кучи син — измърмори Рот.

5

Бет се беше преоблякла за лягане в обичайните си боксерки и тениска и тъкмо разпъваше дивана, когато Бу започна да мяука към плъзгащата се стъклена врата. Котаракът се въртеше в кръг край вратата и непрекъснато гледаше към нещо отвън.

— Пак ли се опитваш да се добереш до котката на госпожа Ди Джио? Веднъж ви събрахме двамата и нещата не се развиха добре, помниш ли?

Гръмко почукване на входната врата я накара да извърне глава и сърцето й подскочи. Отиде при вратата и надникна през шпионката. Когато видя кой е, тя се обърна и притисна гръб към евтиния дървен цокъл. Отново се почука.

— Знам, че си вътре — каза Железния. — И ще продължа да чукам.

Раздразнена, Бет отключи и отвори вратата. Преди да успее да му каже да върви по дяволите, той се промъкна край нея. Бу изви гръб и изсъска.

— И аз се радвам да те видя, пантеро такава — дълбокият глас и провлеченият говор на Бъч изглеждаха съвсем не на място в апартамента й.

— Как влезе в сградата? — попита тя, затваряйки вратата.

— Отворих си с шперц.

— Има ли някаква специална причина да нахлуеш именно в тази сграда, детективе?

Той сви рамене и седна на овехтелия фотьойл.

— Помислих си да навестя приятел.

— И така, защо тогава безпокоиш мен?

— Жилището ти си го бива — каза той, оглеждайки помещението.

— Какъв лъжец си само.

— Ей, поне навсякъде е чисто. Което не мога да кажа за моята бърлога — тъмните му, лешникови очи се насочиха към лицето й и се задържаха там. — Хайде сега да поговорим за това, което се е случило тази вечер, след като си си тръгнала от работа, става ли?

Тя скръсти ръце пред гърдите си.

Той тихо се засмя.

— Я ми кажи, какво има Хосе, което на мен ми липсва?

— Искаш ли писалка и хартия? Списъкът е доста дълъг.

— Уф, много си студена, знаеш ли? — по тона му личеше, че се забавлява. — Кажи ми, само недостъпни мъже ли харесваш?

— Виж какво, капнала съм от умора…

— Да, тръгнала си си късно от работа. Към девет без петнадесет. Говорих с шефа ти. Дик каза, че когато отишъл в бара на Чарли, ти още си била на бюрото си. Тръгнала си за дома пеша, нали? По „Трейд Стрийт“. Както правиш всяка вечер, хващам се на бас. И си била сама. За известно време.

Някакво шумолене привлече вниманието й към плъзгащата се стъклена врата и Бет преглътна. Бу отново обикаляше край вратата и мяукаше, взирайки се в тъмнината навън.

— А сега ще ми кажеш ли какво се случи, когато стигна до пресечката на „Трейд Стрийт“ и „Десета улица“? — погледът му омекна.

— Откъде знаеш…

— Просто ми разкажи. И ти обещавам, че мръсникът ще си го получи.

Рот стоеше в тишината на нощта и наблюдаваше сянката на дъщерята на Дариъс. Беше висока за жена от човешката раса и косата й беше черна, но това беше всичко, което бе в състояние да види. Подуши въздуха, но не долови миризмата й. Вратите и прозорците на жилището й бяха затворени и вятърът, който духаше от запад, разнасяше сладникавата воня на гнилоч.

Вратата беше затворена, но той чуваше гласа й, макар и приглушено. Говореше с някого. Мъж, на когото очевидно не вярваше или когото не харесваше, защото изричаше думите рязко.

— Ще се опитам да те улесня, доколкото мога — каза мъжът.

Рот я видя да се приближава към стъклената врата и да се взира навън. Гледаше право в него, но той знаеше, че не може да го види. Беше застанал навътре в сенките.

Тя отвори вратата и подаде глава навън, като попречи с крак на котката да излезе.

Дъхът на Рот секна, когато долови аромата й. Определено миришеше прекрасно. Като благоуханно цвете. Може би на цъфтящи през нощта рози. Пое още въздух в дробовете си и затвори очи, когато тялото му реагира и кръвта му се раздвижи. Дариъс беше прав, наближаваше моментът на преобразяването й. Личеше си по миризмата. Със смесена кръв или не, промяната й предстоеше.

Тя плъзна обратно стъклената врата и се обърна към мъжа. Гласът й се чуваше по-ясно през леко открехнатата врата. Хареса му, че е леко дрезгав.

— Пресякоха улицата и се приближиха към мен. Бяха двама. По-високият ме замъкна в уличката и…

Рот се превърна целия в слух.