Тъмна любов

— Безгранична, как не. Подарявам ти живота заради твоята сестра. Ако пак направиш такъв номер, ще ти забия кинжала. Разбрахме ли се?

— Да, господарю.

— Сега ни остави. После ще ме ровичкаш. Но почукай, преди да влезеш, ясен ли съм?

— Да, господарю.

Хавърс излезе бързо през вратата, а Рот целуна ръката на Бет.

— За всеки случай, ако сме заети — прошепна й той.

В стаята се чу групово хихикане.

Той погледна строго към братята, за да ги накара да престанат и ги уведоми за решението си. Последва дълга тишина и той разбра, че воините му са шокирани.

— Съгласни ли сте Тор да ви води? — попита той групата.

— Да — каза Рейдж. — Аз съм съгласен.

Вишъс и Фюри кимнаха.

— Зи?

Воинът извъртя нагоре черните си очи.

— Виж какво, за мен няма значение. Ти или Тор. Или Бритни Спиърс.

Рот се засмя.

— Това шега ли беше, Зи? След толкова години най-после си придобил чувство за хумор? Дявол да го вземе, ти ми даваш още една причина да живея.

Зи се изчерви и ядосано замърмори, докато другите не го сгълчаха.

Рот пое дълбоко дъх.

— Има още нещо, братя мои. Заемам мястото си на трона. Както казах на Тор, трябва ни обновление. Трябва да възродим расата си.

Братята се стъписаха, но после един по един се приближиха до леглото и му се заклеха във вярност на древния език, като хващаха ръката му и я целуваха от вътрешната страна на китката. Тържествеността, с която засвидетелстваха уважението си, го развълнува и трогна.

Скрайб Върджин беше права, помисли си той. Това беше неговият народ. Как би могъл да не ги ръководи?

Когато воините приключиха с клетвите си, той погледна към Вишъс.

— Взе ли урните на двамата лесъри от хамбара?

Ви сви вежди.

— Там имаше само една. На новобранеца, когото срещнахме в нощта на сватбата ти. Върнах се и прободох тялото, докато те оперираха. Прибрах и урната му оттам.

Рот поклати глава.

— Бяха двама. Определено бяха двама. Другият беше лесърът, който караше онзи „Хамър“.

— Сигурен ли си, че не е избягал?

— Лежеше на земята с пробита глава.

Рот внезапно усети, че Бет става неспокойна и стисна ръката й.

— Достатъчно, ще поговорим по-късно.

— Не, няма нищо… — започна тя.

— По-късно.

Той целуна ръката й и я потърка в бузата си. Вгледа се в очите й, опитвайки се да я успокои. Ненавиждаше света, в който я беше въвел.

Тя му се усмихна и той я придърпа към себе си за бърза целувка, след което отново се обърна към братята.

— Има още едно нещо — каза той. — Искам да се преместите и да живеете заедно. Искам братството да е на едно място. Поне през следващите няколко години.

Тор трепна.

— Господи, на Уелси това никак няма да й хареса. Тъкмо приключихме с преустройството на кухнята, за която толкова мечтаеше.

— Ще измислим нещо за вас двамата. Особено като се има предвид, че чакате дете. Но останалите ще живеят заедно.

Разнесе се ропот. Братята не бяха никак доволни от тази перспектива.

— Ей, може да бъде и по-лошо — каза той. — Мога да ви накарам да живеете с мен.

— Добър аргумент — каза Рейдж. — Бет, ако някога имаш нужда да си починеш от него…

Рот изръмжа.

— Това, което исках да кажа — продължи провлечено Холивуд — е, че тя може да се нанесе при нас за известно време. Винаги ще се грижим за нея.

Рот погледна към Бет. Господи, колко красива беше. Неговата партньорка. Неговата любов. Неговата кралица. Усмихнат, той не можеше да откъсне очи от нея.

— Оставете ни, господа. Искам да остана насаме с моята шелан.

Братята се изнизаха през вратата ухилени, защото по мъжки се досещаха какво ще стане. Като че ли знаеха точно какво му се върти в ума.

Рот се помъчи да се изправи в леглото, така че хълбоците му да поемат тежестта на горната част на тялото му.

Бет го наблюдаваше през цялото време, но отказа да му помогне.

Когато успя да запази равновесие, той потърка ръце, предвкусвайки това, което щеше да се случи. Вече чувстваше кожата й.

— Рот — каза тя предупредително, докато той я гледаше със светнало лице.

— Ела тук, лийлан. Сделката си е сделка.

Дори и да можеше само да я прегърне, той просто имаше нужда да я вземе в ръце.

53

Хосе Де Ла Крус стисна ръката на следователя от пожарната.

— Благодаря. Очаквам писмения ви доклад.

Човекът поклати глава, поглеждайки назад към овъглените останки на Колдуелската академия за бойни изкуства.

— Досега не бях виждал такова нещо. Бих се заклел, че е избухнала ядрена бомба. Откровено казано, не знам какво да пиша за този случай.

Хосе гледаше след човека, който се качи в пожарната кола и потегли.

— В участъка ли се връщаш? — попита Рики, влизайки в своята полицейска кола.

— Не веднага. Трябва да мина през града.

Рики му махна с ръка и потегли.

Останал сам на местопроизшествието, Хосе въздъхна дълбоко. Още се усещаше лютивата миризма на изгоряло, въпреки че бяха минали четири дена.