Теодор Буун — Заподозрян

В участъка събраха всички в тясна стаичка на приземния етаж и за пръв път от сутринта Джона и Джеси се озоваха лице в лице. На Джеси явно му се искаше да фрасне по-малкия си брат. Джона пък си мислеше каква порта е по-големият му брат. Но и двамата не можеха да кажат нищичко.

Инспектор Хамилтън пое нещата в свои ръце.

— Престъплението е разкрито и вие, момчета, здравата сте загазили, така че няма смисъл да увъртаме. Тази вечер няма да спите в дома си, всъщност изобщо няма да се приберете вкъщи за известно време.

Линда отново се разплака. Изхълца няколко пъти и успя да попита:

— Къде ще ги отведете?

— Надолу по улицата има арест за малолетни престъпници. Вдругиден ще се изправят пред съда за малолетни и съдията ще реши как да постъпим с тях на този етап. Официалното изслушване ще бъде след месец. Някакви въпроси?

Хиляди, но нито един изречен гласно.

— Ще помоля инспектор Ворман да ви прочете правата. Слушайте внимателно.

Ворман побутна към двете момчета по един лист.

— Те са си същите. Първо: имате право да мълчите. Второ: всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас в съда. Трето: имате право на адвокат, ако не можете да си позволите такъв, ще ви бъде назначен служебен.

— Точно като по телевизията — отбеляза Джеси, умник както винаги.

— Схванал си — отговори Ворман. — Някакви въпроси? Добре, подпишете се долу. Госпожо Фин, като тяхна майка, подпишете под имената им.

Семейство Фин неохотно поставиха подписите си. Ворман събра листовете. Хамилтън погледна Джеси и Джона и заяви:

— Хиляди пъти съм минавал през това и ви уверявам, че най-добрият начин да си помогнете, е да ни съдействате. Виновни сте. Ние знаем, че сте виновни. Можем да докажем вината ви. Така че край с обвиненията към други хора. Съдията, който ще реши дали да ви изпрати в изправителен дом и за колко време, ще ме попита в съда дали сте ни съдействали. Ако кажа „да“, това му харесва. Ако кажа „не“, се мръщи и не му харесва. Ясно?

— Искам адвокат — обади се Джеси.

— Ще ти намерим, не се тревожи — изстреля Хамилтън в отговор. — Скот, отведи ги в ареста.

Ворман скочи на крака, свали чифт белезници от колана си, стисна Джеси за врата, изправи го и щракна белезниците на ръцете му зад гърба. Отвори вратата и точно преди да го изведе, Линда удари по масата и каза:

— Чакайте малко! Искам да разбера истината! Искам вие двамата да кажете истината. Сядай, Джеси. Сядай срещу мен и ми кажи какво се случи.

Ворман пусна Джеси, който беше смаян от бързината, с която му сложиха белезниците. Предпазливо приседна на ръба на стола, все още с белезници и с ръце зад гърба.

Всички си поеха дълбоко дъх, а Джона каза:

— Направихме го, понеже ни трябваха пари.

25

Тео тъкмо си пишеше домашните, когато от интеркома в кантората се разнесе гласът на баща му:

— Тео?

— Да, сър.

— Би ли дошъл в заседателната зала, ако обичаш?

— Разбира се.

И двамата му родители бяха там, а майка му беше плакала.

— Какво има? — попита Тео.

— Имаме добри новини — съобщи баща му.

— Тогава защо мама плаче?

— Не плача, Тео — отговори тя. — Вече не.

— Току-що говорих с инспектор Ворман — каза баща му. — Арестували са две момчета за обира в магазина на Биг Мак, братята Джеси и Джона Фин. Полицията намерила повечето откраднати стоки в дома им.

— Майка им е моя клиентка, Тео — тъжно отбеляза госпожа Буун.

Не може да бъде, помисли си Тео, но не каза нищо.

— Момчетата признали всичко — продължи господин Буун, — включително малката си терористична атака срещу теб. Явно доста са ядосани заради развода.

— Съжалявам, Тео — каза госпожа Буун. — Трябваше да се досетя.

Тео си пое дълбоко въздух, усмихна се и си помисли за Айк. Шантавият му чичо беше разгадал загадката много преди всички останали.

— Страхотно — каза Тео. — Срязаните гуми, камъкът, нападките в интернет, край с всичко, така ли?

— Да — увери го баща му. — Решителният пробив настъпил, когато някой в училището съобщил, че по-малкото момче, седмокласникът, има мобилен телефон в джоба си. Както знаеш, това е против правилата, а телефонът се оказал откраднат от магазина. И така, стъпка по стъпка открили още откраднати предмети в шкафчетата на момчетата, а после полицаите издействали заповед за обиск.

Тео се правеше, че всичко това е изненада за него. Усмихваше се и кимаше щастливо. Радостта му не беше преструвка, за разлика от изненадата. Кошмарът му бе приключил.

— Какво ще стане с тях? — попита той.

— Това ще реши съдът за малолетни — отговори госпожа Буун. — По-големият, Джеси, има и предишни провинения, така че него сигурно ще го пратят в изправителен дом. Джона най-вероятно ще бъде поставен на изпитателен срок.

— А как ще се отрази това на теб и на майка им, която ти е клиентка? — попита Тео.

— Не мога да я представлявам, Тео. Утре ще се оттегля като неин адвокат. Синовете й са те нападнали заради мен и аз трябваше да се досетя. Много съжалявам.

— Моля те, мамо, ти изобщо не си знаела.