Читаем Теодор Буун — Заподозрян полностью

— Всеки би могъл да хвърли камък по остъклена врата — отбеляза госпожа Буун.

— Да, но постъпката приляга повече на младеж, нали?

И тримата бяха единодушни по този въпрос.

— Допускам, че повечето деца в училище, поне повечето момчета, знаят кога и къде се събират бойскаутите. Не е трудно да се промъкнат до сградата на ВВЧ и да намерят колелото ми, докато съм на събрание.

Аргументите сериозно натежаваха.

— Колко са учениците в прогимназията, Тео? — попита госпожа Буун.

— По пет паралелки от пети до осми клас. По около осемдесет човека във випуск прави приблизително триста и двайсет.

— Да изключим момичетата — предложи господин Буун. — Не мога да си представя момиче да реже гуми или да хвърля камъни по стъклата.

— Не знам, татко, в училище имаме доста буйни момичета.

— Засега се съгласи с мен, Тео. По-късно ще поговорим за момичетата.

— Добре, значи стеснихме кръга до сто и шейсет момчета — каза Тео. — Откъде ще започнем?

Внезапно следата сякаш поизстина. Господин и госпожа Буун знаеха, че Тео е харесван от съучениците си, защото не тормози никого, не се бие и не създава неприятности.

— Знаем кои са приятелите ти, Тео, но те са малка част от всички — каза господин Буун. — Не познаваме повечето ученици от училището. Защо не направиш списък на евентуалните заподозрени? На деца, с които си имал недоразумения. На деца, които може да ти се сърдят за нещо, случило се неотдавна или преди година.

— Ами отборът за дебати? — попита госпожа Буун. — Ти никога не си губил дебат. Може някой от губещата страна да се е почувствал засегнат.

— Или пък някой от бойскаутите да ти завижда — добави господин Буун.

Тео кимаше, а мислите му препускаха, докато се опитваше да се досети кой може да му е враг.

— Сигурно има такива, които не ме харесват, но защо ще ми причиняват това? Струва ми се прекалено голямо отмъщение от страна на някой, който ми има зъб за нещо, но аз дори не знам за какво.

— Така е, разбира се — съгласи се госпожа Буун.

— Помисли си, Тео. Направи списък с основните си заподозрени и ще го обсъдим утре на вечеря.

— Ще се опитам — обеща Тео.

<p>11</p>

Четвъртък сутринта. Тео беше напълно буден, когато алармата му звънна в седем и половина. Коремът му се беше стегнал на топка и той беше сигурен, че е твърде зле, за да ходи на училище. Взираше се в тавана и чакаше страданието му да се задълбочи и дори да се превърне в действително гадене, та да повърне. Главата също го болеше и беше убеден, че това е мигрена, макар че никога не беше имал. Минутите се нижеха, но за жалост състоянието му не се влошаваше.

Как да отиде в училище и да се изправи пред цялото това подозрение? Как щеше да издържи на подигравките, на злобните подмятания и заяжданията? Днес беше идеален ден да пропусне училище, да се скатае, като се престори на болен.

Джъдж се раздвижи пръв. Изникна изпод леглото, готов да потегли. Тео му завидя. Щеше да прекара деня в кантората, да дреме до бюрото на Елза, да обикаля из стаите, да се навърта в кухнята, търсейки нещо за хапване, да спи в кабинета на Тео, докато го чака да се върне от училище. Без тревоги, без напрежение, без страх, че някой го следи и крои планове да му причини още неприятности. Ама че живот, помисли си Тео. Кучешки живот. Не беше честно.

Той седна на ръба на легло го си, почака малко с надеждата да повърне, но бързо си призна, че се чувства по-добре. Джъдж само го гледаше. Пред вратата се чуха стъпки, последвани от тихо почукване.

— Тео? — тихо каза майка му. — Буден ли си?

— Да, мамо — отговори Тео с престорено дрезгав глас, сякаш поемаше последната си глътка въздух.

Тя отвори вратата, влезе и седна до него на леглото.

— Ето, донесох ти горещ шоколад.

Тео пое чашата и я обгърна с длани. Ухаеше ароматно.

— Добре ли спа? — попита майка му. Още беше с тежкия си хавлиен халат и с любимите си розови мъхести чехли.

— Не особено — отговори Тео. — Сънувах онзи упорит кошмар.

— Разкажи ми — подкани го тя и разроши косата му.

Тео отпи от горещия шоколад и облиза устни.

— Беше много странен сън без никакъв смисъл, който като че ли нямаше край. Гонеха ме полицаи, много полицаи, изплъзвах им се, те изоставаха, обаче тогава ми простреляха и двете гуми. Зарязах колелото в една канавка и хукнах през гората. Полицаите ме настигаха, куршумите улучваха дърветата край мен, освен това имаха и кучета, които бяха по петите ми. Някой изкрещя: „Ей, Тео, насам!“ Хукнах по посока на гласа и видях, че Пийт Дъфи седи в един пикап. Скочих в каросерията и потеглихме, а край нас хвърчаха куршуми. Той караше като луд, аз се търкалях из каросерията, изведнъж се озовахме на Мейн Стрейт и хората закрещяха: „Давай, Тео, давай“, и други подобни. Зад нас бяха полицейските коли с пуснати сирени и лампи. Профучахме през една пътна блокада и точно преди да се измъкнем, ченгетата простреляха и четирите ни гуми.

Тео замълча и отпи от шоколада си. Джъдж се взираше в него с една-едничка мисъл — къде ми е закуската?

— Избяга ли? — попита майка му. Историята, изглежда, я забавляваше.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Утес чайки
Утес чайки

В МИРЕ ПРОДАНО БОЛЕЕ 30 МИЛЛИОНОВ ЭКЗЕМПЛЯРОВ КНИГ ШАРЛОТТЫ ЛИНК.НАЦИОНАЛЬНЫЙ БЕСТСЕЛЛЕР ГЕРМАНИИ № 1.Шарлотта Линк – самый успешный современный автор Германии. Все ее книги, переведенные почти на 30 языков, стали национальными и международными бестселлерами. В 1999–2023 гг. снято более двух десятков фильмов и сериалов по мотивам ее романов.Несколько пропавших девушек, мертвое тело у горных болот – и ни единого следа… Этот роман – беспощадный, коварный, загадочный – продолжение мирового бестселлера Шарлотты Линк «Обманутая».Тело 14-летней Саскии Моррис, бесследно исчезнувшей год назад на севере Англии, обнаружено на пустоши у горных болот. Вскоре после этого пропадает еще одна девушка, по имени Амели. Полиция Скарборо поднята по тревоге. Что это – дело рук одного и того же серийного преступника? Становится известно еще об одном исчезновении девушки, еще раньше, – ее так и не нашли. СМИ тут же заговорили об Убийце с пустошей, что усилило давление на полицейских.Сержант Кейт Линвилл из Скотланд-Ярда также находится в этом районе, но не по службе – пытается продать дом своих родителей. Случайно она знакомится с отчаявшейся семьей Амели – и, не в силах остаться в стороне, начинает независимое расследование. Но Кейт еще не представляет, с какой жутью ей предстоит столкнуться. Под угрозой ее рассудок – и сама жизнь…«Линк вновь позволяет нам заглянуть глубоко в человеческие бездны». – Kronen Zeitung«И снова настоящий восторг из-под пера королевы криминального жанра Шарлотты Линк». – Hannoversche Allgemeine Zeitung«Шарлотта Линк – одна из немногих мировых литературных звезд из Германии». – Berliner Zeitung«Отличный, коварный, глубокий, сложный роман». – Brigitte«Шарлотте Линк снова удалось выстроить очень сложную, но связную историю, которая едва ли может быть превзойдена по уровню напряжения». – Hamburger Morgenpost«Королева саспенса». – BUNTE«Потрясающий тембр авторского голоса Линк одновременно чарует и заставляет стыть кровь». – The New York Times«Пробирает до дрожи». – People«Одна из лучших писательниц нашего времени». – Journal für die Frau«Мощные психологические хитросплетения». – Focus

Шарлотта Линк

Детективы / Триллер
Агент на месте
Агент на месте

Вернувшись на свою первую миссию в ЦРУ, придворный Джентри получает то, что кажется простым контрактом: группа эмигрантов в Париже нанимает его похитить любовницу сирийского диктатора Ахмеда Аззама, чтобы получить информацию, которая могла бы дестабилизировать режим Аззама. Суд передает Бьянку Медину повстанцам, но на этом его работа не заканчивается. Вскоре она обнаруживает, что родила сына, единственного наследника правления Аззама — и серьезную угрозу для могущественной жены сирийского президента. Теперь, чтобы заручиться сотрудничеством Бьянки, Суд должен вывезти ее сына из Сирии живым. Пока часы в жизни Бьянки тикают, он скрывается в зоне свободной торговли на Ближнем Востоке — и оказывается в нужном месте в нужное время, чтобы сделать попытку положить конец одной из самых жестоких диктатур на земле…

Марк Грени

Триллер