Теодор Буун — Заподозрян

Горе Тео се просна на леглото и потупа мястото до себе си. Джъдж само чакаше да му дадат знак и скочи върху леглото — нещо абсолютно забранено от госпожа Буун. Вратата обаче беше заключена и Тео се чувстваше в безопасност от целия свят, поне засега. Чу шум откъм задния двор и разбра, че полицаите обискират бараката. Чакаше, мъчейки се да се отпусне и да се отърси от усещането, че преди малко полицията е тършувала из стаята му.

Минутите се нижеха, а отвън не се разнасяха развълнувани гласове. Не откриха нищо необичайно в бараката и два часа след като беше започнал, обискът приключи. Полицаите благодариха на господин и госпожа Буун за съдействието — като че ли имаха друг избор! — и си тръгнаха от Малард Лейн.

Госпожа Буун почука на вратата на Тео и той отключи.

— Тръгнаха си — каза тя и го прегърна. — Добре ли си?

— Всъщност не съм.

— Виж, Тео, аз съм доста добър адвокат. Баща ти също. Твърдо сме решени да те защитим и да не позволим нищо да ти се случи, ясно? Полицаите са свестни хора, които просто си вършат работата. В крайна сметка ще се доберат до истината и този кошмар ще приключи. Обещавам ти, че краят ще е щастлив.

— Щом казваш, мамо.

— Баща ти има страхотна идея. Понеже утре не си на училище, хайде да отидем в „Санто“ и да хапнем пица.

Тео издокара някаква усмивка. Докато потегляха с колата, той попита от задната седалка:

— Някога да сте чували за плюеща лама?

— Не — отговориха едновременно родителите му.

— Каква история ще ви разкажа само!

16

Късно в петък сутринта, когато трябваше да кара третия си час по „Държава и право“, на Тео най-сетне му омръзна да бъде отстранен от занятия и призна мислено, че училището му липсва. Майка му беше в съда. Баща му се беше заровил в документите на бюрото си. Никой в кантората нямаше време за него, затова той осведоми Елза, че отива да види Айк. Тя го прегърна и отново доби вид на човек, който ей сега ще се разплаче. Как му беше омръзнало това съжаление!

Джъдж припкаше до него, докато Тео въртеше педалите из Стратънбърг и се стараеше да избягва натоварените улици, защото последното, което искаше, бе да го спре полицай или служител на училището. Постоянно хващаха деца, които бягат от часове, а по-сериозните провинения стигаха дори до съда за малолетни. Тео имаше предчувствие, че ще посещава този съд по-често, отколкото си бе представял. А какъвто му беше късметът тази седмица, той беше почти сигурен, че ще го спре още някой полицай.

В крайна сметка се добра успешно до кабинета на Айк и хукна нагоре по стълбите към прелестно разхвърляната стая, където ексцентричният му чичо припечелваше едва колкото да свързва двата края. Въпреки отрупаното си бюро и типичната за семейство Буун амбициозност Айк не се преработваше. Живееше сам в малък апартамент. Караше стар спитфайър на милион километри. Не се нуждаеше от много, затова и не работеше много. Особено в петък. Тео знаеше от опит, че повечето адвокати изпушват някъде към обед в петък. В съда ставаше много по-спокойно. В петък следобед трудно можеше да намериш там съдия. Съдебните пристави си вземаха по-дълги обедни почивки и гледаха да се измъкнат при първа възможност.

Макар вече да не беше истински адвокат, Айк със сигурност следваше тази традиция. Спеше до късно, но всъщност той правеше така всекидневно, и се мотаеше в кабинета си докъм обед, когато слизаше в гръцкия ресторант да обядва. За да постави добро начало на уикенда, Айк изпиваше две чаши вино с петъчния си обяд.

Тео и Джъдж пристигнаха към десет и половина, а след три чаши кафе Айк беше свръхактивен и бъбрив.

— Имам заподозрян, Тео, не е действителна личност, няма име, но въпреки това имам идея, която можем да проследим. Слушаш ли ме?

— Разбира се, Айк.

— Най-напред обаче искам да ми разкажеш всичко за побоя. Всяка подробност. Всеки ритник, удар, разкървавен нос. Кажи ми, че си цапардосал малкия негодник в мутрата.

Айк беше вдигнал крака върху бюрото си. Беше с мръсни сандали без чорапи. Тео избута стола си назад и също сложи крака върху бюрото.

— Ами всичко стана много бързо — поде той дългия си и относително точен разказ за сбиването.

Айк слушаше широко ухилен — истински горд чичо.

Тео не украси много историята и устоя на изкушението да представи по-добре бойните си умения. След като описа срещата с госпожа Гладуел и отстраняването, Айк го похвали:

— Браво на теб, Тео. Понякога човек няма избор. Гордей се с това отстраняване.

— Научи ли за заповедта за обиск? — попита Тео, изгаряйки от нетърпение да сподели всичките си приключения от седмицата.

— Каква заповед за обиск? — попита Айк.

Докато Тео му разказваше и тази история, Айк не преставаше да клати глава. За да поразведри нещата, Тео го попита:

— Да си чувал за плюеща лама?

Айк не беше, затова Тео най-подробно му описа и последните си преживелици в Съда за животни.

Когато времето за разказване на истории приключи, Айк се изправи, изпука кокалчетата на пръстите си и оповести:

— И така, Тео, задачата ни е да намерим кой се опитва да те натопи, нали?

— Да.