Тактика на грешките

— Без съмнение — отговори Клетус. — Той повдигна първата чаша, воден от своята прекалена самоувереност и чувствайки се сигурен, че може да се справи с всичко, което би могло да изникне от моята игра. Когато се появи първата бучка захар, си помисли, че аз съм оплескал нещата, а не той. С втората бучка започна да мисли обратното, но все още беше прекалено уверен в себе си, за да опита пак. Едва след третата му стана ясно, че играта беше изцяло под мой контрол. Следователно трябваше да намери извинение, за да я спре и да не му се налага да избира четвърти път.

Тя поклати отрицателно глава.

— Изобщо не беше така — не му повярва тя. — Вие извъртате нещата и ги представяте както на вас ви се иска.

— Не — възрази Клетус, — Де Кастрис ги извъртя с неговото действително доста умно обяснение, защо не би трябвало да вдигне за четвърти път чаша. Той знаеше, че ще намери бучка захар под всяка чаша.

— Но как би могъл?

— Защото бях поставил бучки захар под всяка чаша, разбира се — усмихна се Клетус. — Когато взех една бучка от купата, скрих в ръката си още две. Най-вероятно Де Кастрис се досети за това преди четвъртия си избор. Фактът, че целта на играта стана по-скоро да не намериш бучка захар, вместо да намериш, го заблуди в първия момент. Но ако си беше признал, щеше да прилича на глупак, защото вече беше играл три пъти. А хора като Де Кастрис не могат да си позволят да изглеждат глупаци.

— Но защо го направихте? — почти извика Мелиса. — Защо искате да си създадете по този начин един враг?

— Трябваше да го накарам да се почувства ангажиран към мен — отвърна Клетус, — единствено така мога да имам полза от него. Освен ако не ми нанесе удар, който да не мога да отблъсна. А само с успешно париране на всеки негов опит ще успея да привлека цялото му внимание. Сега разбирате — продължи той малко по-внимателно — защо трябва да се безпокоите за вашите взаимоотношения с Де Кастрис, а не за моите. Аз мога да се справя с него. От друга страна, вие…

— Вие… — Заслепена от гняв, тя се обърна и рязко отвори вратата. — Вие сте уникален — вървете, набутайте се в ръцете на Дау! Той ще ви разкъса на парченца. Надявам се да го стори. Но стойте настрана от мен. И от баща ми! Чухте ли?

Той я погледна и по лицето му премина лека сянка, нещо подобно на болка.

— Естествено — Клетус отстъпи назад. — Ако това е вашето желание…

Тя влезе и затръшна вратата. Той остана за секунда, загледан в празната повърхност. Докато беше с нея, бариерата на изолация, която беше изградил около себе си преди много години, когато установи, че другите не го разбират, сякаш се стопи. Но сега отново беше на мястото си.

Пое си кратко, но дълбоко въздух, почти като въздишка. Обърна се и тръгна надолу по коридора към своята кабина.

ЧЕТИРИ

През следващите четири дни Клетус старателно избягваше Мелиса и баща й — и същевременно беше пренебрегван от Де Кастрис и Патер Тен. Познанството му с Мондар обаче се задълбочи — обстоятелство, което намираше не само приятно, но и интересно.

На петия ден след излитането им от Земята междузвездният кораб навлезе в орбита за кацане около Кълтис. Подобно на посестримата си — планетата Мар, Кълтис беше зелен топъл свят с неустойчива ледена покривка и две големи континентални суши, северна и южна, също като Земята в периода преди разцепването и отделянето на Антарктида, Австралия, Африка и Южна Америка, в геологичното минало на родната планета. Совалките от по-големите градове на различните колонии на Кълтис започнаха да пристигат, за да приберат пътниците.

На Клетус му хрумна да се опита да телефонира в Главната квартира на Съюза в Бакхала, за да докладва и да получи информация къде е настанен. Но всички връзки въздух-земя се оказаха заети от хората на Нова Земя. С малко разузнаване откри Патер Тен, който говореше по телефона от името на Дау де Кастрис. На едно превозно средство, което имаше претенциите да е с неутрална регистрация, това беше явна проява на предпочитание. Хрумването на Клетус прерасна в подозрение, че един от тези телефонни разговори най-вероятно се отнасяше за него.

Отдалечавайки се от телефона, се огледа и зърна синята дреха на Мондар, застанал до затворения люк в средата на кораба, само на няколко крачки от Мелиса и Ичан Кан. Накуцвайки, Клетус се запъти бързо към екзота.

— Телефоните са заети — обясни той. — Мислех да поискам инструкции от Главната квартира на въоръжените сили на Съюза. Кажете ми има ли напоследък голяма активност на партизаните от Нова Земя около Бакхала?

— Направо са пред прага ни — отговори Мондар. Той изгледа Клетус проницателно. — Има ли някакво значение? Чак сега ли се сетихте какво впечатление направихте на Дау през онази първа вечер?

— Тогава ли? — Клетус повдигна едната си вежда. — Искате да кажете, че Де Кастрис ще си направи труда да превърне всеки срещнат от него полковник в специална цел за партизаните?

— Не всеки, разбира се — Мондар се усмихна. — Но в случая нямате повод за тревога. Вие ще пътувате до Бакхала с Мелиса, Ичан и с мен във военна кола.