Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))

Това, разбира се, не е кариерата, за която съм мечтала. Никой, който пише по въпросите на личните финанси, не е имал намерение да се занимава точно с това. Обикновено казват, че са си „паднали“ по тази тема. Лъжат. Истината е, че не са успели да си намерят работа, свързана с писане за нещо поне малко от малко по-интересно. Истината е, че са кандидатствали за работа и в „Таймс“, и в „Експрес“, и в „Мари-Клер“, и във „Вог“, и в „GQ?“ (Престижно списание за мъжка мода, хоби и начин на живот, нещо средно между „Вог“ и „Мари-Клер“, предназначено за заможни господа с изтънчени вкусове — Бел. прев.), и в „Лоудид“ (Английско популярно списание с факти и клюки за живота на богатите и прочутите — Бел. прев.), но са получавали все един и същ отговор: „Разкарай се.“

Така че започвали да кандидатстват в „Месечник на металурга“, „Газета на сиренарите“ и „Избор на инвестиционен план“. Там ги назначавали — като помощник-редактори, последна дупка на кавала, за жълти стотинки, но те били благодарни и на това. И оттам насетне продължават ли продължават да пишат за метала, за сиренето или за спестяванията, во веки веков — защото това е единственото, което знаят. Аз лично започнах в една рекламна многотиражка, наречена гръмко „Периодика на личните инвестиции“. Там научих как да преписвам прескомюникета, как да кимам многозначително по време на пресконференции и да задавам въпроси, които да звучат така, сякаш знам за какво говоря. След година и половина — ако щете вярвайте — един „ловец на мозъци“ ме привлече на работа в „Успешно спестяване“.

Аз, разбира се, все още не разбирам абсолютно нищо от финанси. Хората по автобусните спирки разбират от финанси повече от мен. Учениците разбират от финанси повече от мен. Върша я тази работа вече трета година и все още непрекъснато очаквам някой да ме излови, че нищо-нищичко не разбирам от финанси.

Същият следобед Филип, редакторът, за когото работя, извиква името ми и аз чак подскачам стреснато.

— Ребека! — казва той и ми дава знак да отида при него. — Би ли дошла за малко.

Гласът му изведнъж прозвучава по-ниско, почти съзаклятнически, усмихва ми се, сякаш се готви да ми съобщи нещо приятно.

„О, Боже! — мисля си. — Повишение!“ Това ще да е. Знае, че не е честно да получавам по-малко от Клеър и се кани да ме повиши на нейното ниво. Или дори по-високо. Но иска да ми го каже дискретно, така че Клеър да не започне да ревнува.

На лицето ми се лепва широка усмивка, ставам и изминавам трите и нещо метра до бюрото му, като се опитвам да остана хладнокръвна, но вече пресмятайки какво ще си купя с придружаващото повишението увеличение на заплатата ми. Ще си го взема онова широко разкроено палто от „Уистълс“. Ще си купя и едни черни ботушки с високи токчета от „Пие а Тер“. Може и да отида някъде на почивка. И ще я платя тази проклета сметка от „Виза“ веднъж и завинаги. Имам чувството, че ще полетя от обзелото ме облекчение. ЗНАЕХ си аз, че всичко ще се оправи…

— Ребека — започва той и побутва към мен някаква покана, — няма да успея да отида на тази пресконференция. Но може да се окаже доста интересно. Би ли отишла вместо мен? Става дума за „Брандън Къмюникейшънс“.

Усещам как очарованото ми изражение се смъква от лицето ми като желе. Не ме повишава. Заплатата ми също няма да бъде увеличена. Чувствам се измамена и предадена. ЗАЩО ми се хили така? Знаел е какви надежди ми вдъхва. Подло копеле.

— Нещо не е наред ли? — пита Филип.

— А, не, всичко си е наред — измърморвам.

И да искам, не мога да се усмихна. Разкроеното ми палтенце и ботушките ми с високи токчета се завихрят и изчезват в далечината като Злата вещица от Запад. Няма, няма да има повишение. Само някаква си пресконференция за… Поглеждам поканата… Ново дружество в комуникациите. Как изобщо е възможно някой да предполага, че ще е интересно?

— Напиши кратък отзив за рубриката „Новини“ — казва Филип.

— Добре — измърморвам, свивам презрително рамене и се оттеглям покрусено.

Две

Има една-единствена жизненоважна покупка, която трябва да направя на път за пресконференцията — да купя „Файнаншъл Таймс“. В подобни случаи „Файнаншъл Таймс“ е възможно най-страхотният аксесоар към тоалета на едно уважаващо себе си момиче. Основните му предимства са:

1. Хубав е на цвят.

2. Струва само 85 ценса.

3. Ако влезеш в стая с „Файнаншъл Таймс“ под мишница, хората те вземат насериозно. Достатъчно е да стискаш под мишница „Файнаншъл Таймс“ и можеш да говориш най-въздухарските неща на света — никой няма да те сметне за лекомислена глупачка, напротив, ще решат, че си интелектуалка от тежката артилерия, при това с широки интереси.

Когато се явих на интервюто за „Успешно спестяване“, стисках под мишница „Файнаншъл Таймс“ и „Инвесторс Кроникъл“. Сложих ги на масата до чантичката си — и не ми беше зададен нито един въпрос във връзка с финансите. Доколкото си спомням, през цялото време си бъбрихме за подходящи за летуване вили и клюкахме редактотрите на други издания.